„Ще й намери направо някой дядо“ – помисли си Гочо, който подслушваше, защото колата му беше толкова близо, че чуваше всяка дума. Гочо не разбираше как може да се задава на едно осем годишно дете въпроса има ли си гадже. Той не знаеше нищо за програмата на Съвета за ранна професионална реализация на момичетата, нито за програмата „Старата курва“. Интересното е това, че и Кака Лара не знаеше нищо за тези програми, но въпреки това усилено ги пропагандираше и съвестно работеше за осъществяването им. Така е, повечето хора изпълняваха директивите на Съвета без дори да знаят за съществуването им.

Съветът управляваше така, както овчарят води стадото. Не е нужно на всяка овца да обясниш накъде трябва да върви. Достатъчно е да ритнеш една и другите сами ще я последват.

***

Пред центъра за кръводаряване Гочо веднага си намери място за паркиране. Въобще Гочо беше късметлия, вървеше му във всичко. Имаше само едно нещо, в което Гочовият късмет беше безсилен, и това бяха жените. При тях Гочо имаше толкова много провали, че можеше да задмине и най-големия неудачник. Доцент Гочев беше отрязан от над хиляда жени. Той се беше пробвал на млади и на стари, на хубави и на грозни, но резултатът винаги беше един и същ – пълно пренебрежение към Гочовите добродетели. Вярно е, че той беше единственият, който вижда добродетели в своята личност, но все трябваше да има поне още едно същество на тази планета, което да види нещо добро в Гочо. Хубаво би било това същество да е от женски пол и по възможност да е във фертилна възраст, защото Гочо не беше нито геронтофил, нито педофил. Той харесваше само жени, които стават за размножаване, а в България такива почти не бяха останали.

Както и да е, в момента Гочо не мислеше за размножаване, а за порно. Това има нещо общо с размножаването, но не е съвсем същото. Гочо трябва да се добере до центъра за кръводаряване, където да се снабди с нужните му финикийски знаци, за да си плати кабелната телевизия.