Бай Георги не чака да му се молят, а бързо седна на единствения стол и жадно засърба вкусната лучена супа. През това време Гочо се завря под леглото да търси чисти чорапи. За стария ерген Гочо "чисти чорапи" не означава непременно да са изпрани. Достатъчно е да не са обувани известно време и това беше достатъчно Гочо да ги приеме за условно чисти.

По принцип по улиците Гочо си ходи бос, но когато си е вкъщи, той е свикнал като истински джентълмен да обуе чорапи и чехли. Точно в момента му беше трудно да намери под леглото това което търси, макар че целия се беше наврял в прахта под дюшека.

Точно в този момент звънна мобилния телефон на Гочо.

– Бай Георги, би ли вдигнал. Това дето писука на масата е моят телефон.

Старецът с готовност изпълни молбата на Гочо.
– Слушам – каза Бай Георги, който в този момент си спомняше прекрасните години, когато пиеше уиски и приемаше инструкции за мускулестите момчета.
– С доцент Гочо Гочев ли разговарям? – се чу отсреща в слушалката.
– Да. – каза Бай Георги.

Може би той щеше да добави нещо от рода на: "Да, тук е дома на Гочо Гочев" или "Да, той е тук, сега ще ви се обади." За съжаление стареца не успя нищо повече да каже, защото се чу пукот и мозъкът му излетя през едно отверстие, което незнайно как се беше появило в черепа му.

"Странно, мозъкът не е сив, а червен." – Това е възможно най-шантавата мисъл, която може да му хрумне на човек в подобен момент, но точно това в момента минава през главата на Гочо. По-естествено би било да си каже: "Това куршум ли беше?" или "Стреля ли някой и защо?"

Нямаше много време за мислене, защото секунда по-късно врата падна отнесена от нечии мощен ритник и в стаята нахлуха младежи в камуфлажно облекло. Не беше ясно какви са тези младежи и защо са облечени в камуфлажни дрехи, дали за да се скрият сред природата или за да бият още повече на очи? Имаше много въпроси, които Гочо можеше да си зададе в този момент, но той седеше притихнал под леглото и се стараеше да не мисли, сякаш се страхуваше, че мислите му могат да го издадат.

– Някой ни изпревари и току що застреля обекта. – това бяха думите на този който водеше групата. Той не говореше на останалите, а докладваше на някой, който му говори в малката черна слушалка, която е сложил в ухото си.

От там нещо го попитаха и шефа на командосите отговори:
– Определено това е обекта, напълно отговаря на описанието. Стар и много грозен.

Получиха се още някакви указания и командира на групата се разпореди:
– Ти остани да охраняваш трупа. Аз и останалите отиваме да хванем снайпериста.

Командосите изчезнаха със скоростта, с която се бяха появили. Остана само един, но и той излезе от стаята и застана пред вратата. Явно мястото до пресния труп му се стори твърде проветриво за куршуми. Освен това, от стълбището той можеше спокойно да наблюдава трупа на Бай Георги от безопасно разстояние през счупената врата.

Това позволи на Гочо да изчезне. Ще кажете: "Как, нали вратата се охранява от някакъв професионален главорез." Да, но освен вратата имаше и друг път за измъкване и това беше тайната шахта останала след поредната антитерористична операция. Върху блока на Гочо бяха пуснали бомба, то тя не избухна, защото беше китайско производство. Малко странно беше това, че ЦРУ използва при антитерористичните си операции бомби произведени в Китай. Всъщност имаше специален закон, който казва че бомбите който се пускат над главите на българите задължително трябва да са произведени в Америка. Така е, но законите на монетаризма стоят над националните закони и затова бомбите ги правеха в Китай, след това ги изпращаха в Америка, където им удряха по една щампа "Made in USA" и чак тогава ги пускаха над главата на Гочо.

Ще си кажете: "Нищо чудно тогава, че бомбата не е гръмнала. Всички китайски стоки са боклук!" Нищо подобно. Китайските стоки са си много добри и техните бомби по нищо не отстъпват на произведените в Америка. Причината, поради която запалителното устройство отказа, е другаде. Тази бомба беше сглобена от стар китайски комунист, който е закърмен с идеите на Мао и твърдо вярва, че американците са изедници и потисници и ползват тези бомби, за да тероризират работническата класа. Затова старият комунист извърши саботаж при сглобяването на бомбата. По-късно саботажът беше разкрит и сега същият китаец вместо бомби произвежда бонбони. Това е много лошо за него защото при бонбоните надницата е наполовина. Старият комунист си мисли, че е постъпил правилно като е спасил живота на достойни синове на великата работническа класа. Ако знаеше, че всъщност е спасил търтей като Гочо и приятеля му Петьо, то тогава той сигурно би съжалил за саможертвата си, но слава богу, нямаше как китаеца да разбере кого точно е спасил.

Когато падна бомбата, тя вместо да разруши цялата сграда и да освободи терена за ново строителство, вместо това, тя направи само една дупка започваща от покрива и стигаща чак до стриптийз бара, който е в мазето на блока. Дупката си стоеше и никой не си беше дал труда да я запуши. Гочо само беше придърпал леглото си така, че да я скрие, а на тавана беше залепил вестници, за да не я вижда. Не че на Гочо му пречеше да вижда дупка на тавана, но точно над него живееше едно чудовище от женски пол. Гочо се страхуваше да не погледне случайно под полата й, а това е нещо което би могло да го направи импотентен до края на живота му.

Та, въпросната дупка беше тайния шахта, през която Гочо изчезна. Без да се замисля, той се търколи и полетя надолу.