Отдавна не съм сядал да пиша, а бях обещал да доразкажа историята. Продължавам разказа, както си му е редът, с убийство. Щеше ми се след толкова дълго прекъсване да започна с нещо по-весело и по-забавно, но като огледах какво остава да се напише до края ми се стори, че най-веселото и най-забавното е убийството.

Използвам случая да поздравя един приятел по случай рождения му ден. Вчера той ме покани на бира, а се оказа че съм поканен на тържество за рождения му ден. Аз както обикновено не бях в час и не носех подарък, затова сега специално ще го поздравя чрез тази радио точка.

Преди време, един от читателите се оплака, че за Бай Георги са отделени само три странички. За съжаление, само след още две страници Бай Георги ще умре. Уви, такава е съдбата на второстепенните герой. Ето ги тези страници.

___________________________________

Качиха се горе, където Гочо набързо притопли лучената супа, с която щеше да гощава Бай Георги. След това сипа щедро в единствената паница и сервира порцията заедно с единствената лъжица, която имаше. Ще кажете: "Толкова ли е беден Гочо, че има само една паница и само една лъжица?" Абе, не. Не е чак толкова беден. Всъщност той имаш много паници, но една по една те се чупеха и сега беше останала само една едничка. Къде отидоха лъжиците Гочо така и не разбра, но затова пък чашите бяха много повече от това, което му е нужно.

– Седни Бай Георги да хапнеш. Аз ще потърся едни чисти чорапи, за да се обуя и ще хапана след малко.