***

През това време Петьо лежеше в леглото си и четеше наръчник за ограбване на египетски гробници. Разбира се, годината е 2010 и всички гробници са вече ограбени, особено египетските, но археолозите като Петьо още се надяват да открият нещо ново и да го оплячкосат, както си му е редът.

На вън на стълбището се чу тропот на крака, които отиваха нагоре и след малко тропот на крака, които отиваха надолу. Петьо игнорира тези шумове, но в следващия момент в леглото му се стовари тежкото туловище на Гочо. Това беше нещо, което Петьо не можа да игнорира. Гочо не каза нищо, само му направи знак да си мълчи, пъхна се под леглото, на което лежеше археолога и продължи надолу.

Петьо остана доста шашнат, още повече че в следващият момент някой започна да разбива вратата на апартамента му. Очевидно Гочо бягаше от някого и щом сто и десет килограмовият Гочо се изнася панически, то инстинкта на шейсет килограмовия Петьо беше да си плюе на петите и да тръгне след Гочо.

Двамата набързо слязоха още три етажа до мазето и от там през сервизните помещения на стриптийз бара минаха в съседния блок, а от там се измъкнаха като минаха през цепнатини и ниши, които бяха известни само на тях и на бойците от съпротивата.

Когато вече бяха достатъчно далеч и очевидно бяха избягали от преследвачите си, Петьо спря, пое си дъх и зададе логичния въпрос:
– Защо бягаме?
– Не знам! – отговори Гочо, който в този момент беше напълно откровен.

Единственото, което знаеше е че някой застреля Бай Георги на масата в собствената му боксониера. Това беше изстрел на професионалист, който със снайпер му беше пръснал мозъка от разстояние повече от седем метра. Ще кажете: "Седем метра е нищо. За такова разстояние не ти е нужен снайпер, можеш да го уцелиш дори и с воден пистолет." Всъщност, действително разстоянието е нищожно, защото след уплътняването на София разстоянията между сградите са толкова малки, че комшиите от съседните сгради могат да си говорят и дори да си подхвърлят разни неща един на друг.

Въпреки това, този убиец несъмнено беше професионалист, защото точно пред прозореца на Гочо висеше един джип. Ще попитате: "Как така пред прозорците висят джипове?" Ами, нямаше достатъчно места за паркиране и затова хората закачаха на вериги колите си да висят над улицата и между блоковете висяха джипове като прани гащи.

Това означава, че въпросния професионалист беше гръмнал Бай Георги през тъмните стъкла на джипа. Но защо, кой ще тръгне да гърми със снайпер по един безпомощен старец, който от години седи на улицата и пие антифриз. И защо го застреляха точно когато беше в апартамента на Гочо. Може би това беше свързано с тъмното минало на Бай Георги и на някогашните му връзки с мафията, а може би някой искаше да гръмне Гочо, но погрешка беше опукал стареца.

Различни версии минаваха през главата на Гочо. Инстинктът му подсказваше, че този куршум бе адресиран за него. Всъщност това не беше инстинкт, просто Гочо си мислеше, че той е център на вселената и че всичко на този свят непременно и задължително се върти около него.

Добре, ако са искали да убият него, то кой би го направил. Кому ще е нужно да гърми един стар доцент по математика. Може би някой скъсан студент? Невъзможно, Гочо не късаше никого. Необикновените Диференциални Уравнения бяха твърде сложна материя, която не беше понятна никому и затова неразбирането на материала не беше достатъчен мотив за доцента за да скъса когото и да било. Дори и да скъсаше някой студент, то той би отишъл с кутия бонбони при секретарката на факултета и би уредил въпроса. Гочо не обичаше дебелата секретарка и затова не късаше студенти, като по този начин я лишаваше от порцията й бонбони.

Гочо разказа на Петьо малкото, което знаеше. Двамата обсъдиха въпроса и единодушно решиха, че е разумно Гочо да се покрие за известно време, докато се разбере какво става. Петьо му даде всичките си пари, които имаше в себе си и го прегърна драматично, защото не знаеше дали ще види отново стария си приятел.

Разбраха се Петьо да се отърве от трупа на Бай Георги, за да нямат излишни разправии с властите. На другия ден всичко беше спокойно и никой не търсеше нито Гочо нито Бай Георги и затова Петьо даде десет лева на циганите да закопаят някъде бедния старец. Разбира се, на тях им домъчня да изхвърлят толкова много месо и не го закопаха. Какво си мислите, че го изядоха? Нищо подобно, циганите не са човекоядци, те разфасоваха Бай Георги и го продадоха на българите, които също не са човекоядци, но изядоха Бай Георги като си мислеха, че консумират свинско месо. Вярно, личеше си, че месото е от малко стара свиня, но умъртвена по европейски, тоест безболезнено и хуманно, без дори да разбере че умира. Между другото, последното действително беше така, защото Бай Георги умря за секунда без дори да разбере какво става.