Все пак, за някои неща познах. Когато започнах да разказвам историята, се притеснявах да пусна главния си герой посред зима да шляпа бос по улиците на София. Оказа се, че точно през дните около 12 януари беше толкова топло, че нямаше никаква опасност за Гочо да настине.

Ще продължа книгата, макар че е малко тъпичко да се предсказва миналото. Вчера едни приятел ми каза: „Сядай да пишеш, че като нагазим малко по-дълбоко в кризата, ще видиш как всички ще станат пророци и тогава твоята книга ще е толкова банална, колкото не можеш да си представиш“.

Ще го послушам и ще добавя още няколко странички към приключенията на Гочо.
_________________________

Гочо стигна до сградата на Народното събрание. Това е българският конвент, който мнозина погрешно наричат парламент. За непосветените ще обясня разликата. Конвента се състои от банда глупаци, които приемат всяка глупост, която им хрумне и незабавно я спускат на селяндурите за изпълнение. Парламента е нещо много по-сложно, той се състои от две банди глупаци. Първата приема глупости, но не ги праща незабавно за изпълнение, защото се изчаква мнението на другите тъпаци, които приемат само половината от простотиите и по този начин правят живота на обикновения селяндур много по-лек и по-предсказуем.

По принцип всичко лошо на този свят е измислено от българи, но Конвента е изключение от това правило, защото той е дело на френския политически гении. Когато България влезе в съюза, всички се надяваха нашата стана да се европеизира и конвента да бъде заменен с парламент. Вместо България да се европеизира, Европа се балканизира и сега целият Европейски съюз се управлява от Европейски конвент.

Защо Европа се управлява от конвент, а Америка си има парламент? Ами защото след Втората световна Европа беше окупирана от Америка. Ако ние ги бяхме окупирали, сега те щяха да са с конвент, а ние да сме с парламент.

Гочо отиваше да прочете лекцията си в Университета, но не бързаше особено и затова се отби в Народното събрание. Ще се зачудите, какво ще търси голтак като Гочо в сградата на българския Конвент. Може би той иска да се срещне с своя депутат и да му разкаже за своите грижи и неволи. Не, Гочо си няма депутат. Не, че не е гласувал, просто през 2010 никой си нямаше депутат. Комунистите бяха обещали да направят жените общи, но вместо тях общи бяха станали депутатите. В България имаше една много хитра избирателна система, която гарантираше, че едни и същи хора ще влезнат в конвента, независимо от това за кого си гласувал. Най-хитрото на тази система беше, че тя гарантираше честен човек да не може да бъде избран. Имаше правило, което казваше, че за да изберат честен човек в конвента, той трябва да събере гласове за десет депутата. Разбира се, честния човек никога не би могъл да събере гласове дори и само за един единствен депутат, защото той не е откраднал пари, с които да си купи гласове, нито пък ще го пуснат по радио или телевизия. Правилото за недопускане на честните хора до политиката има изключително хуманен характер, защото ако случайно честен човек влезе в конвента ще трябва да го гръмнат, а за него е много по-добре да си умре от глад като обикновен селяндур вместо да се тъпче с червен хайвер като български депутат.

Съветът се беше погрижил да не дразни излишно селяндурите и затова правилото за недопускане на честен човек се наричаше: „Бариера спираща мошениците“. Естествено, селяндурите не можеха да разберат какъв би бил проблемът ако в бандата на 240-те разбойника бъде добавен един мошеник, но мъдреците знаеха колко опасно би било, ако някой от депутатите не е разбойник и затова много държаха на тази бариера.

Все пак, каква е причината поради която Гочо посети конвента. Ами, просто той влезе, за да си плати таксата за порно канала. Може би си мислите, че българските депутати се чувстват като слуги на народа и са готови да направят всичко за своите избиратели. Действително, ако отидете в сградата на народното събрание, там могат да ви лъснат обувките, да ви подстрижат или да си платите кабелната телевизия, но това не е защото депутатите са станали много отзивчиви, а защото в сградата на конвента се беше освободило много свободно място, което сега се дава под наем на разни дребни търговци.

Гочо не се нуждае от лъскане на обувките, просто защото той шляпа бос, няма нужда и от подстригване, защото той се подстригва сам. Действително, той иска да си плати за кабелната телевизия, но това не е единственото, от което Гочо се интересува. Точно на централния вход на народното събрание имаше две каси. На едната се купуваха, а на другата се поръчваха закони.

През 2010 законите вече не са безплатни, а се купуват по същият начин, по който се купуват стандартите. Вие знаете, че който иска да бъде стандартен, отива в института по стандартизация и си купува съответния стандарт. Същото стана и със законите. Ако искате да спазвате закона или ако са ви окошарили и искате да знаете защо сте в дранголника, то тогава трябва да се бръкнете и да си купите съответния закон. За съжаление интересът към купуването на закони беше изключително слаб, защото законодателството в България се сменя ежедневно, а законите никой не ги спазва и затова си е доста тъпичко да се охарчиш за някакъв никому ненужен закон. Това е причината поради която на гишето за купуване на закони нямаше никого, но съседното гише за поръчване на закони се радваше на значително по-голям интерес. Точно в момента там чакаше някакъв плешив дебелак с дипломатическо куфарче. Гочо си помисли, че днес е един от редките случаи, в които има пари в джоба си и че сега е момента да си поръча някой закон. Нашият доцент се нареди на опашката зад дебелака и се заслуша в разговора му с касиерката.

– Добър ден. Бих искал да си поръчам закон за забрана на коланите.
– Закон за забрана на коланите. Един момент – каза касиерката и въведе нещо в компютъра.

Принтерът изщрака и изплю някакво листче, касиерката го взе и го подаде на плешивия чичо. По принцип поръчването на закони беше забранено и затова касиерката нямаше право да каже направо цената на закона, а я напечатваше на листче и я подаваше дискретно на клиента, така както се прави в шпионските филми.

Чичото погледна напечатаното и възкликна:
– Ама как може толкова много, само заради забраната на някакви си колани.
– Но моля ви се господине – възмути се касиерката. – Коланите са си нещо много сериозно. Фирмите производителки на предпазни колани плащат куп пари за това коланите да бъдат задължителни, ако искате да ги забраним ще трябва да махнем закона според които са задължителни.