2010 взе че дойде и книгата ми безнадеждно остаря. Някои от пророчествата в нея вече са се сбъднали, а други не са, но вече е ясно че ще ни подминат.

Замисълът ми беше „Пророкът Гочо“ да бъде поглед в бъдещето, но май накрая ще се получи едно обикновено историческо съчинение. Тези дни ще звънна в книжарниците където книгата се продава и ще помоля да я махнат от щанда с научна фантастика и да я сложат при историческите романи.

Бъдещето, което започнах да описвам е ужасно, но действителността на моменти успя да надмине и най-страшните ми предположения. Вземете като пример какво съм написал за НДК. Предсказал съм, че единственото културно, което ще остане от Дома на културата ще бъдат прекрасните порцеланови писоари в мъжката тоалетна. Наскоро посетих този наш културен институт с цел да се изпикая във въпросните писоари. Уви, нямаше ги! Нещо повече, няма я цялата мъжка тоалетна, а на нейно място е направена Арт галерия. Къде ли пикаят сега представителите на силния пол? Ами в женската тоалетна. Там са ни отделили едно ъгълче и са ни сложили едни малки мизерни писоарчета, които нямат нищо общо с тези, за които си мечтаеше Гочо.