– Но аз не искам да забранявам предпазните колани, а само обикновените колани за панталон.
– Така кажете, де – сопна се касиерката. – Такива като вас само бавят опашката.

Тя отново написа нещо в компютъра и подаде на чичото едно ново листче. Очевидно, този път сумата беше много по-приемлив, защото чичото кимна утвърдително и попита:
– Чух, че има 10% намаление, ако човек сам си напише мотивите.
– Дайте да видим какво сте написал – изръмжа касиерката, която днес определено не беше на кеф. – Да, добре. Стягали талията и пречели на дишането на дебелаците. Мотивите са добри, ще ви дадем намаление. Искате ли да пуснем спешна поръчка?
– Колко ще ми струва това? – простена чичото.
– Плащате 30% отгоре, но законът ви ще влезе в сила до 24 часа. При нормалната процедура се чакат три работни дни. – Това за работните дни беше излишно да го казва, защото в българския конвент всички дни са работни с изключение на великден.

Чичото явно беше внесъл няколко тира с тиранти и сега спешно се нуждаеше от този закон, за да продаде стоката си. Той отвори куфарчето си и въздъхна, вътре нямаше достатъчно пари.
– Нека да е по нормалната тарифа. В момента съм малко притеснен финансово.

Касиерката го изгледа злобно, прибра парите и извика към Гочо:
– Следващият!

– Искам да поръчам закон за забрана на дакелите – каза уверено Гочо, без да обръща внимание на грубото отношение от страна на сърдитата леля. Доцента беше свикнал да се разправя с чиновниците в Университета, а там работеха такива цербери, че касиерката на конвента му се струваше сравнително хрисима.

Съседът на Гочо гледаше един дакел, който имаше гадния навик да пикае на вратата на Гочо. Това е причината, поради която нашият доцент е готов цял месец да не гледа порно, само и само да забрани тези гадни псета.

Компютърът изщрака и Гочо получи листче с цената. Той погледна написаното, направи някакви изчисления на ум и каза:
– Толкова много кръв не мога да дам! Дори и във френската революция са пролели по-малко кръв отколкото ми искате!
– Каква кръв, каква революция – ние ви искаме евро или долари или по-добре ако имате нещо по-стабилно като китайски йоани.

Гочо се обърна и гордо си тръгна, а зад гърба му касиерката ломотеше:
– Аман от голтаци. Нямат пари за един обикновен закон да си поръчат, а се мислят за голямото добро утро.

Гочо се отказа от идеята си да си поръчва закон и се насочи към касата на кабелната телевизия, която се намираше в кабинета на председателя на конвента. А къде е сега председателя щом кабинетът му е даден под наем на някаква си фирма? Ами него го нямаше, както ги нямаше повечето депутати.

От скоро в народното събрание беше въведена нова организация на работата. Оказа се, че като се съберат 240 депутата винаги се стига до излишни спорове и дрязги, които бавят законодателната дейност. Затова беше решено вместо да се събират всичките глупаци на куп, да се разпределят и всеки ден да има по един дежурен, който да приема нужните закони. В България числеността на конвента беше по-голяма от тази на армията и затова на всеки депутат му се падаше по едно, максимум две дежурства в годината.

Може би, ще се зачудите защо българската армия е по-малобройна от Конвента. Причината е, че наскоро беше приета стратегия, според която България трябва да има малка, но много мобилна и добре въоръжена армия. За целта на всеки войник бяха купили по един луксозен джип, а личното му оръжие струваше един милион долара. Това правеше българският войник най-добре въоръженият в света. Той беше боецът с най-скъпото лично оръжие. Имаше някой злословници, които твърдяха че българската армия е въоръжена с обикновени дървени тояги, но това абсолютно не отговаряше на истината, защото това не бяха обикновени дървени тояги, а изключително скъпи бейзболни бухалки. Подозирам, че сега ще ме попитате: „Как може една бейзболна бухалка да струва един милион долара?“ Ами много просто, това бяха стари бракувани бухалки, които се продаваха за подпалки, но докато стигнат въпросните бухалки до армията сделката мина през Безкрачко и още няколко посредника и цената им леко се оскъпи.

Да оставим армията и да се върнем обратно към Народното събрание. Там всичко беше като по ноти. Новата организация беше изключително ефективна и законодателната дейност вървеше бързо и гладко. В началото беше малко трудно на дежурния депутат, защото той трябваше да гласува с 240 депутатски карти, но беше направен специален конвеир и сега дежурния си седи в креслото и всичките карти минават пред него автоматично. Той само трябва да натиска някои от бутоните „За“, „Против“ и „Въздържал се“.