Да удължим живота на вещите

    Вкъщи имам една стара ножица, която е останала от дядо ми. Аз не познавам дядо си, защото той е умрял преди да се родя. Въпреки това, неговата ножица е тук и реже не по-зле от тези, които ги продават в магазина, а може би дори и по-добре.

    Защо в миналото хората са предавали вещите си от баща на син, а сега ги използваме и изхвърляме сякаш са кърпички за еднократна употреба?

    Вярно е, че на времето хората са били по-бедни и не можели да си позволят всеки месец да си купуват нова ножица и да изхвърлят старата. Ако бяхме по-бедни, щяхме да сме по-пестеливи. Все пак, основната причина за това разхищение не е богатството, а глупостта.

    Днес вещите живеят кратко и бързо се озовават на бунището, поради простата причина, че производителя не е заинтересован да направи ножица, която да се предава от ръка на ръка. За този, който ви продава ножица, е най-добре тя да се счупи на следващия ден след като й изтече гаранцията и вие да отидете и да си купите нова.