– И по-какъв начин очаквате Гочо да ви провери? – полюбопитства Франк.
 – Много просто, той ще поиска да му дадем телевизор в килията, в която сме го заключили. Ние обаче сме му приготвили специална програма, която е само за него и не се вижда навън.
 – Добре – продължи Франк. – Но той ще иска да се свърже с някой отвън и да го попита гледал ли е програмата.
 – Да, но ние знаем с кого ще поиска да го свържем. Той ще иска да говори със съучениците си Тошо Порното и Петьо, а ние ще се погрижим те да му кажат това, което той очаква да чуе от тях.
 – Бъркате – каза Франк. – По този начин ще се издадете, защото дори и действително да бяхте пуснали порноканала, Петьо нямаше да знае за това.
 – Точно тук е хитрината – похвали се Джони. – Гочо ще говори с Тошо и Петьо, Тошо ще е гледал, а Петьо нищо няма да знае. По този начин ще спечелим доверието на Гочо, защото той очаква, че ако ще го лъжем, бихме се погрижили и двамата му приятели да знаят за новото порно.

В този момент Франк разбра, че Джони действително си разбира от работата и че внимателно е проиграл всички възможни сценарии. Вместо да разпитва допълнително за детайлите по работата на агентите от ЦРУ, Франк се поинтересува от това, какви са другите девет условия, поставени от Гочо.

 – Второто условие на Гочо беше да пуснем неговите приятели Ралф и Чита и да ги оставим на спокойствие да си живеят живота.
 – Но откъде Гочо знае, че сме открили Ралф и Чита? – поинтересува се Франк.
 – Много просто. Аз му казах. Исках той да развие комплекс за вина и затова му казах, че докато търсихме него, сме открили холандеца Ралф и цялото му семейство. Казах на Гочо, че всъщност той е виновен за това, че сме ги открили.
 – Значи, иска да ги пуснем. Това Гочово условие също ми изглежда доста неизпълнимо – промърмори Франк.
 – То е повече от неизпълнимо – съгласи се Джони. – Когато ги заловихме, първата ни работа беше да убием момиченцето, Чита я пратихме в един зоопарк, а холандеца го заключихме в някаква лудница.
 – Но защо убихте момиченцето? – възмути се Франк. – Тя е просто едно дете!

 – Проблемът е точно в това, че не знаем дали тя е дете.
 – Че защо да не е дете? – попита Франк.
 – При положение, че баща ти е холандец, а майка ти е горила, изниква въпросът: ти дете ли си или маймунка?
 – Независимо дали тя е дете или маймунка, и в двата случая нямате право да я убивате.
 – Така е – съгласи се Джони. – Ако беше дете, нямаше да я убием. Ако беше маймунка, пак нямаше да я убиваме, но в нейния случай убийството беше единственото възможно решение.
 – Но защо? Какво ви е сторило клетото момиченце? – запротестира Франк.
 – За да създадем общество без сегрегация, на нас ни е необходима известна сегрегация. Навремето в древна Гърция обществото е било разделено на роби и свободни граждани. Тогава са се появили първите социалисти, които проповядвали, че всички хора трябва да имат по равен брой роби. Това не е противоречие, защото робите не са ги смятали за хора. Доскоро тук в Америка смятахме, че белите са хора, а черните можем да ги продаваме като роби. Днес искаме да създадем общество, в което няма бели и черни. Сега вече всички са хора. Омешваме бели и черни, за да получим идеалния сив човек, но трябва някъде да поставим границата и да кажем кои са хора и кои не са. Какво ще стане, ако към хората добавим и маймуните? Тогава като омешаме всичко, ще се получи един нов сив човек, който има опашка и много обича банани.
 – Но ние и сега обичаме банани. Може би една малка опашчица няма да е проблем? – предположи Франк.
 – Не, не можем да признаем маймуните за хора, защото след това някой ще поиска към хората да добавим и други животински видове и така процесът ще продължи до безкрайност.
 – Добре – продължи Франк. – Щом сте убили момиченцето. Можете поне да пуснете на свобода Ралф и Чита.
 – И това не можем да направим – каза Джони. – Холандецът издебнал надзирателите си и успял да се измъкне от усмирителната риза и да се обеси.
 – Може би поне Чита е оцеляла? – промълви Франк.
 – Не, в зоопарка тя отказала да се храни и умряла от глад.
 – Но не са ли се опитали да я хранят изкуствено? – попита Франк.
 – Опитали са се, но тя пак е умряла – каза Джони. – Когато някой не иска да живее, умира и по никакъв начин не можеш да го спреш.