***
Пада дъжд, който за малко да удави Гочо
***След триседмичен преход Гочо се добра до Созопол. Идеята му беше да се смеси с тълпите от туристи и по този начин да се покрие. За съжаление, Гочо не беше идвал в Созопол от много години, а през това време нещата тук силно се бяха изменили. По времето на строителния бум всичко беше застроено и покрито с хотели. Морето не можеше въобще да се види, скрито от гората бетонни стени. Всички дървета бяха изсечени, за да има повече място туристите да си паркират колите. Златният пясък беше превърнат в сив бетон, а на мястото на красивите дюни бяха построени ресторанти и стриптийз барове.
Ех, къде остана онзи Созопол! Тогава по дюните имаше много повече стриптийз, при това съвсем безплатен, а сега – сега Созопол стана по-гадно място дори и от София. Резултатът от техническия прогрес се изрази в това, че туристите лека-полека избягаха от тази дупка и Созопол напълно запустя.
Когато дойдоха турците, нещата сериозно се подобриха. Те разрушиха повечето хотели. От плажа разкараха всичко. Изринаха сивия бетон и докараха изкуствен пясък. Сега мястото изглеждаше доста прилично, но туристите ги нямаше. Въобще в икономиката винаги е имало голяма инерция. Много трудно е да изгониш туристите от един курорт. Те са си свикнали всяка година да ходят на едно и също място и колкото и да им осираш пейзажа, те продължават да идват. Въпреки всичко, веднъж изгониш ли ги, после е двойно по-трудно да ги върнеш обратно. Затова Созопол продължаваше да е празен и Гочо нямаше как да се скрие в тълпа от туристи.
