Оттам го попитаха нещо и шефът на командосите отговори:
 – Определено това е обектът, напълно отговаря на описанието. Стар и много грозен.

Получиха се още някакви указания и командирът на групата се разпореди:
 – Ти остани да охраняваш трупа. Аз и останалите отиваме да хванем снайпериста.

Командосите изчезнаха със скоростта, с която се бяха появили. Остана само един, но и той излезе от стаята и застана пред вратата. Явно мястото до пресния труп му се стори твърде проветриво за куршуми. Освен това, от стълбището той можеше спокойно да наблюдава трупа на бай Георги от безопасно разстояние през счупената врата.

Това позволи на Гочо да изчезне. Ще кажете: „Как, нали вратата се охранява от някакъв професионален главорез?“ Да, но освен вратата, имаше и друг път за измъкване и това беше тайната шахта, останала след поредната антитерористична операция. Върху блока на Гочо бяха пуснали бомба, но тя не избухна, защото беше китайско производство. Малко странно беше това, че ЦРУ използва при антитерористичните си операции бомби, произведени в Китай. Всъщност имаше специален закон, който казва, че бомбите, които се пускат над главите на българите, задължително трябва да са произведени в Америка. Така е, но законите на монетаризма стоят над националните закони и затова бомбите ги правеха в Китай, след това ги изпращаха в Америка, където им удряха по една щампа „Made in USA“, и чак тогава ги пускаха над главата на Гочо.

Ще си кажете: „Нищо чудно тогава, че бомбата не е гръмнала. Всички китайски стоки са боклук!“ Нищо подобно. Китайските стоки са си много добри и техните бомби по нищо не отстъпват на произведените в Америка. Причината, поради която запалителното устройство отказа, е другаде. Тази бомба беше сглобена от стар китайски комунист, който е закърмен с идеите на Мао и твърдо вярва, че американците са изедници и потисници и ползват тези бомби, за да тероризират работническата класа. Затова старият комунист извърши саботаж при сглобяването на бомбата. По-късно саботажът беше разкрит и сега същият китаец, вместо бомби, произвежда бонбони. Това е много лошо за него, защото при бонбоните надницата е наполовина. Старият комунист си мисли, че е постъпил правилно, като е спасил живота на достойни синове на великата работническа класа. Ако знаеше, че всъщност е спасил търтей като Гочо и приятеля му Петьо, той сигурно би съжалил за саможертвата си, но, слава богу, нямаше как китаецът да разбере кого точно е спасил.

Когато падна бомбата, тя, вместо да разруши цялата сграда и да освободи терена за ново строителство, вместо това, тя направи само една дупка, започваща от покрива и стигаща чак до стриптийз бара, който е в мазето на блока. Дупката си стоеше и никой не си беше дал труда да я запуши. Гочо само беше придърпал леглото си така, че да я скрие, а на тавана беше залепил вестници, за да не я вижда. Не че на Гочо му пречеше да вижда дупка на тавана, но точно над него живееше едно чудовище от женски пол. Гочо се страхуваше да не погледне случайно под полата й, а това е нещо, което би могло да го направи импотентен до края на дните му.

Та въпросната дупка беше тайната шахта, през която Гочо изчезна. Без да се замисля, той се търколи и полетя надолу.

***

По същото време Петьо лежеше в леглото си и четеше наръчник за ограбване на египетски гробници. Разбира се, годината е 2010 и всички гробници са вече ограбени, особено египетските, но археолозите като Петьо още се надяват да открият нещо ново и да го оплячкосат, както си му е редът.

На стълбището се чу тропот на крака, които отиваха нагоре и след малко – тропот на крака, които отиваха надолу. Петьо игнорира тези шумове, но в следващия момент в леглото му се стовари тежкото туловище на Гочо. Това беше нещо, което Петьо не можа да игнорира. Гочо не каза нищо, само му направи знак да си мълчи, пъхна се под леглото, на което лежеше археологът, и продължи надолу.