– Как можем да спасим още хора? – попита тя. – Дали не можем, използвайки термоядрената енергия, да превърнем въглеродния двуокис обратно в петрол и така да забавим ледниковия период с триста години?
 – Това няма как да стане – отговори й Франк. – Ако Съветът беше разрешил термоядрените електроцентрали преди петдесет години, то днес въглеродният двуокис щеше да е в рамките на нормалното и ледниковият период щеше да се забави, но уви, няма как да върнем времето назад.
 – Да оставим това, какво е можело да се направи преди петдесет години. Интересува ме какво може да се направи сега! – скастри го Черната Вдовица.
 – По принцип е възможно от въглероден двуокис и вода да се получат въглеводороди, но това е твърде скъпо и енергоемко.
 – Но нали, когато разрешим термоядрения синтез, ще имаме енергия в изобилие и почти без пари? – учуди се тя.
 – Не е точно така. Електроенергията ще поевтинее с един порядък. Ще бъде толкова евтина, че ще е напълно безсмислено да се гори петрол за получаването на енергия, но няма да е достатъчно евтина, за да бъде изгодно тази енергия да се използва, за да се обръща въглеродният двуокис обратно в петрол. За да стане това възможно, трябва електроенергията да поевтинее поне с два порядъка.
 – Че каква е разликата между един и два порядъка? – попита Маман.
 – Един порядък е десет пъти, а два порядъка са сто пъти. Разликата е толкова колкото е между десет цента и долар.

 – Добре, Франк – продължи Маман. – Ами този квантов компютър, за който ти толкова много настояваше? Той не може ли да ни помогне по някакъв начин?
 – Не – отговори Франк. – Машината на Времето може да ни помогне да разгледаме различни варианти и да видим при кой вариант колко хора ще умрат. Проблемът е, че вариантите, измежду които трябва да избираме, са твърде малко и всичките са твърде лоши.

Черната Вдовица не беше от хората, които лесно се отказват, и затова тя продължи да разпитва:
 – Щом ще имаме евтина енергия, тогава какво би ни попречило да произведем повече храна и да изхраним повече хора?

Франк понечи да отговори, но замълча объркан. Джони използва момента, за да се натегне, и бързо отговори:
 – За производството е нужна енергия и интелект. Ако ставаше само с енергия, то заводите щяха да могат да работят дори и без работници. Тоест ще имаме много енергия, но няма да ни достига интелектът.
 – Но как така няма да достига интелектът? – учуди се Маман. – Та нали ние, най-мъдрите сред мъдрите, ще оцелеем и ще продължим да управляваме планетата Земя?
На Джони му беше на езика да й каже, че досега не е виждал Мъдрец да свърши някаква работа и че едва ли някога ще види подобно нещо. Вместо това той отговори по възможно най-дипломатичния начин:
 – След началото на ледниковия период ще останат само двадесет и пет милиона. За съжаление, това ще са предимно началници. Ще имаме достатъчно интелект за решаването на глобалните въпроси на човечеството, но няма да има кой да се погрижи за обикновените, ежедневни задачи. Например, ако искате да почистите пода на тази зала, ще са ви нужни интелект и енергия. Само с енергия не става.
 – Добре, но ние имаме машини! – продължи да упорства Маман. – Ако искаме да почистим пода, ще използваме прахосмукачка.
 – Прахосмукачка имаме, но трябва да има и някой, който да управлява тази прахосмукачка. Тоест нужни са повече бачкатори, за да произведат повече храна, но за да имаме повече бачкатори, ни е нужна повече храна. Получава се един омагьосан кръг, от който няма как да излезем.

Отново настъпи мълчание. Всички в залата бяха потънали в дълбок размисъл. Единствено Франк не мислеше, а се оглеждаше нервно и уплашено.

Айнцвайн започна да разсъждава на глас:
 – Нужни са ни бачкатори, които да не ядат. Тоест трябва ни нещо, което има мозък, но не е човек. Ханс, струва ми се, че един от твоите хора се занимаваше с нещо подобно.
 – Това са остарели неща, напълно отречени от съвременната наука! – запротестира Франк. – Този е един шарлатанин, който се е занимавал с алхимия и с разни напълно безсмислени фантасмагории.
 – Франк, ти откъде знаеш за кого говоря? – попита Айнцвайн.