Сякаш всичко беше решено, но в този момент се обади Джони:
 – Има още един проблем. Нашите анализатори казаха, че се очаква да измрат около седем милиарда селяндури.
 – Това е лошо – каза Маман. – Ще има ли жертви сред представителите на по-висшите класи?
 – Не – успокои я Джони. – Няма да загине нито един мъдрец и нито един посветен, а сред обикновените престъпници жертвите ще са минимални. Китайците ще спасят политбюро и представителите на висшата си номенклатура. Жертвите ще са главно обикновени селяндури.

 – Колко точно ще са селяндурите, които ще дадат фира? – поинтересува се Айнцвайн.
 – Сметката е проста – каза Джони. – В момента на Земята живеят седем милиарда сто двадесет и пет милиона души. Когато започне ледниковият период, ще умрат седем милиарда и сто милиона, останалите двадесет и пет милиона ще оцелеят.
 – Искаш да кажеш, че след около две години над седем милиарда ще се гътнат от студ, а останалите двадесет и пет милиона ще преживеят сто хиляди години до края на ледниковия период? – каза Айнцвайн с нескрит сарказъм.
 – Не – отвърна Джони. – Селяндурите няма да се гътнат от студ, а ще измрат от глад, и това няма да стане наведнъж, а ще се проточи десетина години. След като числеността на населението се редуцира, ще останат около двадесет и пет милиона и толкова ще бъдат в следващите сто хиляди години.
 – Но ние имаме запаси от храна, които би трябвало да стигнат за повече от десет години – намеси се Маман. – Защо смятате, че храната ще свърши толкова бързо?
 – Какво се случва, когато в пустинята двама се сбият за кана с вода? – попита на свой ред Джони и сам си отговори. – Нищо, каната се чупи и двамата остават на сухо. Нещо подобно ще се случи със запасите от храна, които имаме.

 – Добре, нека разрешим създаването на термоядрени електроцентрали и по този начин да спасим повече хора – предложи Ханс.
 – Чакайте, да не бързаме, това може да се окаже сериозна грешка – запротестира Айнцвайн, който все още се притесняваше да не падне цената на петрола.

Цял живот Айнцвайн се е борил да не допусне създаването на термоядрени централи, а сега този педерас Ханс иска да сложи кръст на това велико дело. Това щяло да спаси живота на няколко милиарда селяндури! Е и какво от това? Може ли това тъпо оправдание да бъде достатъчен аргумент за затриването на цялата петролна индустрия?

Изглежда, че някой вече беше решил този въпрос, без дори да се консултира с Айнцвайн, защото Джони каза:
 – Всъщност сметките са правени при предположение, че сме разрешили използването на термоядрена енергия. Ако не я разрешим, оцелелите ще са само пет милиона вместо двадесет и пет.

Маман напълно попари надеждите на Айнцвайн, като каза:
 – Няма как да не разрешим термоядрената енергия. Нужно е да спасим колкото се може повече селяндури! Това, че Мъдреците ще оцелеят, не е достатъчно. Нужно е да има достатъчно селяндури, които да се грижат за нас.

В този момент всички разбраха, че Маман както винаги е права. Действително селяндурите са нужни на Мъдреците. Какъв е смисълът да си мъдрец, ако няма достатъчно селяндури, които да ти целуват задника? Проблемът не беше в това, че за мъдреците някой трябва да се грижи. Това бяха хора, които могат да се оправят сами и да се грижат за себе си и дори и за околните. Особено Маман, която беше царица на грижите. Веднъж тя дори се беше погрижила за двадесетина матроси, при това едновременно, и всичките морячета бяха останали много доволни. Така че Маман знаеше как да се грижи за себе си и за околните, но въпреки това селяндурите й бяха нужни, за да продължи тя да бъде Велик Мъдрец.