– На колко е години? – попита Петьо, за когото романтиката беше неразбираема абстракция.

Гочо му обясни, че няма никакво значение на колко години е любимата му, важното е, че той е луд по нея и че не може да живее, без да я вижда.

 – Все пак на колко години е? – настоя на баналния си въпрос Петьо.

Гочо още веднъж обясни, че за нея би преминал през планини и би преплувал океани и че възрастта няма никакво значение.

 – Добре де, кажи плюс минус пет? – продължи да упорства Петьо.
 – Добре – отстъпи Гочо. – Плюс минус пет е на 24.
 – Хъм, на 19, добре. Вдигнал си малко летвата, много добре.

Мнозина смятаха Гочо за педофил, защото той си падаше по жени във фертилна възраст, но не беше негова вината за това, че фертилната възраст е някъде от петнадесет до петдесет години. За циганите беше нормално да се женят на петнадесет години, но когато Гочо се загледаше по някоя 18-годишна мацка, веднага го обявяваха за педофил, и то не защото за нея е рано да прави секс, а защото той е с някакви си 30 години по-стар от нея. Никой не можеше да разбере Гочо, който винаги си е падал по 18-годишни мадами, и сега, когато е на 48, и навремето, когато беше на 15 години, винаги за Гочо 18-годишните мацки са били най-прекрасното творение на природата.

Гочо се разнежи от това, че Петьо не го съди прибързано, и му показа снимка на Ани, която беше заснел тайно, докато тя разглеждаше сергиите.

Петьо погледна критично и каза:
 – Голям й е задникът.

Гочо, за когото това нямаше никакво значение, се съгласи, че задникът й е една идея по-голям, отколкото трябва.

 – Една идея ли? – възмути се Петьо. – Такава идея и Айнщайн не е имал.

Гочо пиеше на аванта, но това не беше достатъчно, за да остане да слуша как обиждат любимата му. Той гаврътна последната глътка от бирата си и гордо напусна бара.

***
Арнолд подготвя реч за наркоманите
Били и защитниците на свободния софтуер
***

Какво се случи през следващите няколко седмици? Дванадесет пъти Гочо звъня на Ани, дванадесет пъти я покани на среща и дванадесет пъти тя му отказа. Ще си помислите: „Какъв досадник е тоя Гочо! Защо тормози бедното момиче?“ Не е точно така. Всъщност всеки път те двамата весело си бъбреха и всеки път тя му казваше, че в момента е много заета и не може да го види, но той непременно да се обади отново.

Очевидно Ани имаше добро сърце, защото се отнасяше много мило с Гочо. Другите мадами го режеха още на първото, най-много на второто обаждане, докато тя продължаваше да го търпи. Все пак Гочо беше започнал да се отчайва. Дали наистина Ани е толкова заета, че не може да го види, или просто се опитва да го отреже по по-деликатен начин. Когато си влюбен, винаги предпочиташ най-изгодното за теб обяснение, дори и то да не е най-логичното. Например, ако видиш любимата да се целува с някакъв младеж, си казваш: „Сигурно това е брат й“. Ами защо се целуват с език? „Сигурно те в тяхното семейство така си се целуват“.

Таман Гочо се чудеше дали да звънне на Ани за тринадесети път, и тогава стана чудо. Тя му се обади и каза, че иска да го види! Уговориха се след петнадесет минути той да я чака пред тях. Както казахме, в Обеля разстоянията са къси и след петнадесет минути Гочо вече висеше пред блока на Ани.

Два часа по-късно Гочо пак си беше там. Той звъня три пъти на Ани и всеки път тя му казваше, че е почти готова и до пет минути ще слезе. На четвъртото обаждане Ани го покани да се качи горе и там да я изчака, докато се приготви.