– Това е обикновена корекция на орбитата – вметна Джон, който почувства, че Франк се опитва да го засенчи. – Ако чакат на това двигателче, ще им е нужна цяла година, за да наберат втора космическа скорост и да се отделят от Земята.

 – Ами ще почакат, те не бързат за никъде. След година ще се отделят от земната гравитация и след още пет ще са кацнали на Марс. Няма да слязат с цялата станция, но съм сигурен, че имат достатъчно голям спускаем модул.

 – Имат такъв модул, но той е нещо като спасителна лодка и е предназначен в случай на нужда да могат да извършат аварийно кацане на Земята. Освен това, този модул може да се спусне, но веднъж слязъл, няма да може повече да се върне обратно на станцията. – Джони продължаваше да спори, макар да чувстваше, че Франк е прав.

 – Добре де, и все пак как без гориво? – Черната вдовица слушаше внимателно, без да обръща внимание на заяжданията на Джон.

 – Имат гориво – отговори й Франк. – Водата им е горивото. Плазменият двигател получава енергия от слънчевите батерии. С тази енергия превръща водата в плазма и след това изстрелва тази плазма с огромна скорост, с което създава една нищожна тяга, която почти не може да се усети. Все пак този двигател ще работи с месеци и дори с години и тази минимална тяга ще ускори станцията достатъчно.

 – Искаш да кажеш, че след шест години китайците ще са колонизирали Марс? – тихо прошепна Маман.

Франк не отговори, защото почувства, че въпросът е по-скоро реторичен. В залата настана нелепо мълчание. Всички бяха разбрали, че положението е много по-сериозно, отколкото предполагаха. Не ставаше дума просто за американската порноиндустрия. Това не беше първата индустрия, която Китай отнемаше от Запада. Ставаше дума за нещо много по-сериозно. Кой управлява по-добре – Съветът или Политбюро? Дали Съветът може да ръководи селяндурите със същата компетентност, с която Политбюро управлява простия китаец?

„Мама му стара – мислеше си Джон. – Навремето руснаците излетяха в космоса и на нас ни се наложи да ходим на Луната. Сега, когато китайците отиват на Марс, на нас ще ни се наложи да се заврем на майка си в гъза!“ Извиняваме се за леко нецензурния език на Джони, но във всяка държава спецслужбите са тясно свързани с подземния свят и, както се казва, с какъвто се събереш, такъв ставаш. Затова Джони и колегите му псуват като каруцари, но точно в този момент мислите на всички мъдреци звучаха по подобен начин.

 – Има начин да избегнем катастрофата – каза Франк, който чувстваше, че сега е неговият звезден миг. – Ако разрешите да направим квантовия компютър, той ще ни даде решение на въпроса. С негова помощ ще намерим начин да отидем на Марс по-бързо от китайците. Когато те пристигнат, ние ще ги посрещнем с хляб и сол.

 – Колко време ви е нужно за това? – попита Маман.
 – За шест месеца можем да построим Машината на времето. Това е работното заглавие на проекта за квантов компютър.

 – Нямаме пари за този проект – запротестира Били, който чувстваше, че пак ще се опитат да бръкнат в неговия джоб.
 – Не ти щем парите – отряза го Маман. – Реализирайте проекта с парите на военните. До шест месеца искам резултати!

***

Вечерта след заседанието мъдреците отпускаха. Бяха решили въпроса с поредната китайска заплаха и сега можеха да отпочинат и да се повеселят.

В момента мъдреците се забавляват, като избират еврокомисари. Работата на мъдреците е много тежка и отговорна и затова те използват случай като този, за да проявят чувството си за хумор и да се поразтоварят. Първо избраха за комисар по въпросите на правосъдието най-големия мошеник, за когото можаха да се сетят. Както казахме, мъдреците обичаха да се шегуват със селяндурите. Повечето мъдреци са хора, издигнали се от простолюдието благодарение на собствените си способности и безскрупулност, и затова шегичките им не са особено аристократични, а са по-скоро дебелашки. Следващият избор беше на комисар по въпросите на културата. За този пост мъдреците определиха собственичката на списание „Цици“. Логично погледнато, щом жената има порно списание, сигурно разбира от култура. Дали селяндурите ще успеят да оценят този тънък хумор?