Как софиянци се сдобиха с този прекрасен парк? Неговата история е съвсем обикновена. Навремето на това място стоеше църква. Уви, на тази църква определено не й вървеше, защото мине се не мине известно време, и някой я взривяваше. Наскоро пак я бяха взривили. Официалната версия беше, че за това са виновни ислямските фундаменталисти, но всъщност извършителите на това деяние бяха поповете, които искаха да освободят терена, за да го шитнат за строеж на банка. Защо тогава мястото не е застроено и защо вместо тук да се издига една модерна банка, има само купчина строителни отпадъци? Ами, веднага след като църквата беше взривена, хората започнаха да събират дарения за построяването на нов храм. Събраха се пари за поне десет църкви, а хората продължаваха да дават още и още. Оказа се, че е много по-изгодно мястото да седи празно и да се събират дарения за нова църква, отколкото да шитнат терена за строителството на банка. Затова поповете запазиха градинката и сега Гочо може да се възползва и да влезе вътре. Той се покатери върху руините на църквата и седна върху един свободен камък. Беше доста населено, защото, както казахме, това е единствената градинка със свободен достъп и много са хората, които искат да й се порадват. Въпреки навалицата, мястото беше приятно. Вярно, дървета нямаше, но сред руините беше израсъл по някой и друг бурен или трън. Пейки също нямаше, но отломките от старата църква бяха много удобни за сядане.

Гочо поседя малко, но реши, че трябва да върви, защото за вечерта се беше уговорил със съучениците си да се срещнат в бара, който се намираше в мазето на техния блок.

След един час разходка по Пъпната връв Гочо стигна до мястото, където беше паркирал джипа си. Тогава той видя, че предната му гума е спусната. На чистачките някой беше закачил бележка, на която с разкривени печатни букви беше написано: „Хей, тъпоглавецо! Следващия път внимавай къде паркираш!“ Отдолу на бележката имаше подпис „Съпротивата“.

Мислите, че Гочо се е ядосал или натъжил. Нищо подобно, той беше невероятно щастлив. „Съпротивата е жива! – ликуваше той. – Момчетата не спят, а действат. Браво!“

С приповдигнато настроение Гочо извади една ръчна помпа, с която и велосипед не можеш да напомпаш, а камо ли джип. След час яко помпане той оправи гумата и потегли към дома, а след още два часа висене в задръстванията той се прибра.

***

Междувременно над далечната китайска страна изгря Дългата месечина. Ако си мислите, че това за Дългата месечина е някаква метафора, използвана от автора, то сте сбъркали романа. Авторът на това писание не използва метафори, нещо повече, той дори не знае какво е това метафора. Както и да е, Дългата месечина си е просто Дългата месечина и се нарича така, защото през 2010 година около земята обикалят две месечини. Едната е добрата стара месечина, която си я има от милиони години, а втората се кипри на небосклона от 2009 година, когато беше изведена в орбита от една раздрънкана и разпадаща се от старост американска совалка.

Ще попитате как може совалката да изведе в орбита нещо, което тежи милиони тонове и е с размер хиляди километри. Всъщност размерът на Дългата месечина не беше чак толкова голям, но тя изглеждаше по-голяма от луната, защото беше много по-близо от нея. По същия начин луната изглежда по-голяма от слънцето, макар това всъщност да не е така.

Въпреки че Дългата месечина беше по размер значително по-малка от луната, тя все пак си беше огромна. Това беше най-големият спътник, който човечеството някога е извеждало в околоземна орбита. Все пак Дългата месечина далеч не беше тежка, защото тежеше само някакви си 20 тона. За сравнение – руската международна космическа станция „Мир“ тежеше пет пъти повече. Американската международна космическа станция тежеше двадесет и пет пъти повече, а китайският космически геврек тежеше цели сто и двадесет пъти повече.

Ще попитате как може нещо толкова леко да е толкова огромно. Тайната се криеше в това, че Дългата месечина беше направена от свръхтънко фолио и представляваше нещо като космически мехур, пълен с вакуум. По-точно вътре имаше малко водород, но той беше толкова малко, че си беше почти вакуум. Тоест Дългата месечина беше нищо, което не върши никаква работа, но което струва много пари и носи много пари. Ще се зачудите как може нещо, което не върши работа, да носи пари. Зависи от това, какво разбирате под работа. Според марксистите работа е само това, което се прави със сърп и чук. Според монетаристите работа е всяко нещо, което носи пари. Според други философи работа е това, което носи пари по честен начин, макар тези философи да не уточняват кой начин е честен и кой не е. Например, ако някой ви пребърка джобовете и ви свие портфейла, дали може да му зачетем това като работа? Ами ако ви измами и ви накара сам да му дадете паричките си? Както виждате, не е ясно какво точно е работа и какво не е. Дългата месечина носеше пари чрез реклама, а това е вид измама, което не е работа, поне според марксистите.