– Ех, не е същото – въздъхна Гочо. Не му беше интересно, това не беше неговият биологичен вид. Може би ако беше и той хлебарка, щеше да е супер, секс на живо. Да, ама той предпочиташе негъра и китайката, макар и те да не бяха точно неговият биологичен вид.

Гочо обичаше да гледа млади руси момичета или поне изрусени. Искаше да гледа стандартен секс, който се прави по начини, свързани с размножаването, но, уви, порно каналите му пускаха нещо съвсем различно. Гочо не можеше да разбере защо му пускаха всички други раси, освен неговата, и защо сексът беше свързан повече с отделителните процеси, отколкото с размножаването. Гочо не знаеше и дори и не подозираше, че има по-умни и много по-богати хора, които се грижат за него и знаят какво е добре за него да гледа, какво трябва да знае и какво трябва да мисли. Гочо не знаеше нищо за Съвета на Великите Мъдреци.

***

По същото време, недалеч от Гочо, в един луксозен кабинет един човек мислеше по въпроса какво да открадне. Той беше облечен в перфектен черен костюм, ръцете му бяха обсипани със злато и диаманти, а на устните му седеше една идиотска усмивка. Това беше Безкрачко. Той е най-честният български политик, но не защото не краде, а защото е твърде тъп, за да покрие кражбите си. Всъщност Безкрачко не крадеше много – оттук стотачка, оттам милион, но до милиард никога не беше стигал. Не че не искаше, но просто не знаеше как.

В България се живееше много трудно, но най-трудно им беше на крадците. Те вече бяха окрали всичко и сега бяха останали без работа. Безкрачко беше закъсал дотолкова, че му се налагаше да краде от самия себе си. Тази вечер реши да открадне три километра водопроводна тръба. После се сети, че преди десетина години беше откраднал водоснабдяването и че тръбата всъщност си е негова, но Безкрачко не го правеше заради парите, а просто защото чувстваше нужда да го прави, така както светците имат нужда да правят добрини, а Гочо – да гледа порно.

***

През това време на другата страна на земното кълбо инженер Франк Христов чакаше пред кабинета на един от Великите Мъдреци. За тези, които не знаят, земята е кръгла и от едната й страна е нощ и там Гочо гледа порно и Безкрачко краде, а от другата страна е ден и хората правят пари. Там хората непрекъснато правят пари. Единственото, което може да ги откъсне от правенето на пари, е спестяването на пари. Хората в тази страна цял живот седят заключени в офиси и ядат сандвичи. От скъперничество не могат да си купят дори една паница топла супа. Всъщност тези хора дори не знаят какво е това супа и какво е храна, единственото, което познават, е Fast Food.

Франк, както и Гочо, беше гражданин на своята страна. Работеше, правеше пари и спестяваше. Беше облечен с костюм за пет хиляди долара, а отдолу носеше бельо за три долара, купено от някаква разпродажба. Имаше много американци, които носят скъпо бельо, но това бяха хора, които от това правят пари. Франк се отнасяше много внимателно към работното си облекло, но с бельото си не работеше.

Франк спестяваше и вече беше събрал първия си милион, а беше едва на тридесет. Баща му, прясно натурализиран американец, беше работил като скот до 68, за да спечели мечтания милион. Дъртият Христов беше щастлив човек, той беше успял да постигне американската мечта. Беше успял да се измъкне от най-забитата европейска страна и да дойде в Америка. Там той, заедно с всички американци, започна да мечтае да си върне заемите. Чак на 68 години се видя без заеми и с пари. Тогава той си купи яхта за един милион долара, след което продължи да спестява, за да си върне новите заеми.

Всички мислеха, че младият Христов ще продължи делото на баща си да трупа и да спестява пари, но зад неговата невинна външност на кариерист и подмазвач се криеше един гаден идеалист, който не се интересуваше от парите, а искаше да спасява света.