Част първа

 
 
 
 
 
В една малка и зле мебелирана стая седеше един дебелак на средна възраст и гледаше в кръга от светлината на нощната си лампа. Ако някой го видеше, можеше да си помисли, че чете, но това беше Гочо, а той никога не чете. Не че Гочо беше някакъв неграмотен простак, но той живееше в страна, в която никой не чете. Това беше най-забитата страна и Гочо се беше родил и израсъл в нейния най-забит град. Хората в този град не четяха, а гледаха телевизия. Гочо с нищо не се различаваше от своите съграждани. И той не четеше, а гледаше телевизора, при това гледаше главно порно. Да не си помислите, че той е някакъв сексманиак. Не, според учените пристрастен към порното е този, който гледа повече от единадесет часа седмично. Според тази дефиниция Гочо е порноманиак, но не всяка седмица. Точно тази седмица той въобще не беше пристрастен, защото му бяха спрели кабелната телевизия поради баналната причина, че не си беше платил.

Първо Гочо се зачуди дали да не се закачи незаконно и да гледа на аванта, както правеха повечето му съседи, но сърце не му даде да открадне от хората, които му доставяха единствената житейска радост. Затова, вместо да гледа по телевизията секс между негър и китайка, Гочо гледаше как две хлебарки се грижеха за продължението на рода си в светлината на нощната му лампа.