„Тъпи бюрократи – гневеше се Безкрачко. – Само харчат парите на данъкоплатците, без да вършат нищо полезно!“ Нямаше смисъл да спори с тези чиновници, а нямаше и време за подобни глупости. В единадесет часа имаше насрочен един много важен пожар, а не искаше да закъснее и да остави журналистите да го изпреварят и да отидат на мястото преди него.

***

Пред центъра за кръводаряване Гочо веднага си намери място за паркиране. Въобще Гочо беше късметлия, вървеше му във всичко. Имаше само едно нещо, в което Гочовият късмет беше безсилен, и това бяха жените. При тях Гочо имаше толкова много провали, че можеше да задмине и най-големия неудачник. Доцент Гочев беше отрязан от над хиляда жени. Той се беше пробвал на млади и на стари, на хубави и на грозни, но резултатът винаги беше един и същ – пълно пренебрежение към Гочовите добродетели. Вярно е, че той беше единственият, който вижда добродетели в своята личност, но все трябваше да има поне още едно същество на тази планета, което да види нещо добро в Гочо. Хубаво би било това същество да е от женски пол и по възможност да е във фертилна възраст, защото Гочо не беше нито геронтофил, нито педофил. Той харесваше само жени, които стават за размножаване, а в България такива почти не бяха останали.

Както и да е, в момента Гочо не мислеше за размножаване, а за порно. Това има нещо общо с размножаването, но не е съвсем същото. Гочо трябва да се добере до центъра за кръводаряване, където да се снабди с нужните му финикийски знаци, за да си плати кабелната телевизия.

Той излезе от джипа си и затърси дупката в оградата, която съпротивата трябваше да е направила, за да могат хората да минават. Странно, дупка нямаше. Изглежда, че съпротивата беше пропуснала тази ограда, а напрежението беше твърде високо, за да може Гочо да прескочи. Доцентът започна да се притеснява, но не за дълго, защото накрая намери дупката. Просто беше паркирал джипа си пред нея и затова не можеше да я види. Гочо се провря внимателно, като гледаше да не го тресне токът, а и джипът му пречеше.

След като преодоля това дребно препятствие, доцент Гочев гордо влезна в центъра за кръводаряване. Малко по-късно той излезна оттам по-богат с 27 евро и по-лек с половин кило. Да, бяха му източили половин литър кръв. Предишния път, когато Гочо даде кръв, беше по времето на комунизма. Тогава той продаде кръвта си срещу два дена отпуск от казармата. Тогава това бяха два дена свобода, а за свободата много хора са давали кръвта си. Сега Гочо продаде кръвта си срещу 30 дена порно, което е по-малко от два дена свобода, но все е нещо.

Гочо си припомни, че навремето го източиха с 250 грама кръв. Доцентът набързо изчисли, че монетаристите са два пъти по-големи кръвопийци от комунистите, но сметката не беше съвсем точна, защото комунистите освен отпуск даваха и шоколадчета, а това е нещо, което Гочо обича почти колкото порното.

***

През това време един баща бързаше към родилния дом, за да види детето си. Бащата се казва Маркс. Не, това не е онзи Маркс, дето е написал „Капиталът“. Този е друг Маркс. Ако се чудите защо са го кръстили с това идиотско име, то отговорът е прост. Родители марксисти, които кръщават детето си на любимия вожд и учител, без да се замислят за подигравките, които то ще трябва да изтърпи в училище.

Маркс не обичаше своето претенциозно и изчанчено име и затова беше решил да кръсти детето си с някое обикновено, нормално, човешко име, такова, каквото имат мнозина, а не такова с каквото всеки би те запомнил.

Разбира се, в момента името на детето не е най-важното.

Днес е най-щастливият ден в живота на Маркс. Сега той бързо трябва да купи цветя и час по-скоро да стигне до родилния дом. Там го чака жена му и първородният им син. Маркс е мюсюлманин и в неговата религия първородният син е особено важен. Освен това този син много дълго е чакан. Колко молитви е отправял Маркс към Аллах, а детето все не идваше. Той и жена му обиколиха всички доктори, до които можаха да се доберат, но и това не помогна. Резултатът от всичкото обикаляне по доктори беше единствено че капиталът на Маркс се стопи и той затъна в дългове. Докторите не искаха да им помогнат, а само гледаха как да им изтръскат джобовете.