Автомобилистите са друго нещо. За всеки изминат километър те харчат по литър гориво, а за всеки продаден литър Безкрачко получава комисионна. Хубаво нещо са това петролните компании. Това са хора коректни. Свършиш ли им работа, ще си платят, а няма да те завлекат, както правят българите. Както се сещате, в петролните компании нямаше нищо българско. Ех, да можеше и при другите компании да е така!

Може би се чудите защо колите харчат 100 на 100. Ами пак благодарение на Безкрачко. Той беше осигурил перфектни задръствания. Освен това през 2010 българите бяха по-комплексирани и от американците и караха по-големи коли и от тях. Почти всеки българин караше джип. По телевизията непрекъснато вървяха реклами: „Купи си джип, с него ще можеш да смачкаш всяка тревичка и всяко цветченце! С него можеш да излезеш извън града и да доунищожиш това, което е останало от природата“. Всъщност през 2010 не беше останало нищо за доунищожаване от природата. От града никой не излизаше, защото нямаше къде да се отиде. Другите градове и села бяха напълно обезлюдени, а планинските курорти бяха в такова състояние, че не ставаха дори и за българи. Имаше една друга реклама, която звучеше по-смислено: „С тази мощна кола ще можеш да пръскаш кал по професори, доценти и всякаква друга паплач“. Това си беше така. В София имаше достатъчно кал и можеше да си пръскаш, колкото душа ти иска.

Въпреки това обаче, джиповете по улиците на София ставаха все по-малко. Тази кола вече не успяваше да избие комплексите на средностатистическия българин. На него му беше нужно нещо по-голямо и по-мощно. Започнаха да си купуват камиони, трактори, комбайни, но в цялата тази селскостопанска техника имаше нещо дълбоко аграрно, а точно това е имиджът, от който се опитва да избяга депресираният българин. Тогава се появиха автобусите! Не, не става дума за градски транспорт, а за суперлуксозни и много скъпи автобуси, чиито размер е в състояние да повдигне самочувствието и на най-нещастния софиянец. Никой джип или трактор не може да се мери с размера на автобуса. Освен това, има нещо много градско в рейса. Той навява усещане за култура и цивилизация, докато от джипа се носи само аграрна селяния.

Имаше едни хора, които не искаха да си купят нито джип, нито рейс, нито дори трактор. Това бяха пешеходците, които непрекъснато късаха нервите на Безкрачко. За да реши проблема, той обяви награда за прегазен пешеходец, но и това не помогна. Хората имаха някакъв инстинкт, който им пречеше да бъдат добри граждани и да мачкат пешеходци. Случаите на убит пешеходец почти не се увеличиха. Дори понякога се случваше някой да прегази пешеходец и да не дойде да си потърси наградата.

Добре, че Безкрачко се беше заел сам да реши този проблем, макар да имаше безсъвестни хора, които му пречеха. Миналата седмица Безкрачко постави нова ограда между Обеля 2 и Обеля 3. Оградата беше два пъти по-висока и с два пъти по-високо напрежение от стандартното. Както се казва, чудесна придобивка за всички граждани и гости на столицата. Целта на оградата беше българите да не щафъкат излишно нагоре-надолу и да не се размножават безконтролно. Както знаете, когато се появи нещо ново и хубаво в София, веднага се появяват вандали, които да му видят сметката. Така стана и в този случай. Още на другия ден съпротивата проби няколко дупки в новата ограда и така обезсмисли труда и старанието на Безкрачко.

„Какви ужасни хора – ядосваше се той. – Те не заслужават нищо! Не могат да оценят усилията, които кметът им прави за тях. А и тези гадове от съпротивата, няма ли най-после София да се отърве от тях?“

Безкрачко се обади в централата на ЦРУ, за да се оплаче, че срещу съпротивата не се прави почти нищо. Оттам го посрещнаха с дежурните оправдания: „Да не си мислите, че съпротива има само в България! ЦРУ се бори със световния тероризъм, като бомбардира навсякъде, дори и в Антарктида! Не достигат самолети, Конгресът не е гласувал допълнителни средства за бомби... “ – и така нататък, все приказки в този дух.