Ние вярваме в живота след смъртта. Животът продължава – чрез децата ни, чрез роднините, приятелите ни, въобще чрез всички хора. Ние сме се размножили генетично и интелектуално. Нашите гени са живи ако не в децата ни, то в другите хора. Нашите идеи, вярвания, култура ще останат в нашите ученици, читатели и слушатели. Въобще, щом си живял, ти си оставил следа. Дори никой да не те помни с нищо, никой нищо да не е научил от теб и никому нищо да не си оставил, то ти си живял, а животът е купон. Ти участваш в този купон и се забавляваш. Тъпо е да мислиш за това, че купонът ще свърши. Все едно да гледаш интересен филм и да трепериш, че ще свърши. Отпусни се и се наслаждавай на филма. Ако филмът е добър, и краят му ще е добър.

Религиозните хора не се страхуват от смъртта. Щом си религиозен, ти не трябва да се боиш. Разбира се, това не значи, че не ни трябва да се борим до последно. Животът е като игра, в която трупаш точки. Колкото по-дълго останеш в играта, толкова повече точки ще събереш.

***
Последният въпрос е: как да се отнасяме към неверниците? Истинският вярващ се отнася със снизхождение към тези, които не могат да разберат религията му. Така трябва да се отнесете към монетарист, който ви се хвали, че си е купил кола, която струва колкото годишния бюджет на средно голямо село.

Един алкохолик ми се хвалеше, че бил изпил един вагон уиски. За него това е голямо геройство, но аз виждам в това само разход на време, пари и черен дроб.

Никога не крийте и не се срамувайте от религията си. Някой ще ви каже, че само бабичките вярват в богове, а младите хора вярват в парите. Друг ще ви каже, че вашата църква не е актуална и че има много по-модерни и по-престижни религии. Ако си истински вярващ, ще им се усмихнеш снизходително и ще си кажеш: „Прости им, Господи, те просто не знаят коя е правата вяра“.

***
Ето ти, читателю, моята книга за размножаването. Вече те чувам да мърмориш: „Ама каква книга? Тук има само послеслов!“ Така е, читателю, ще трябва да потърпиш, книгата още не е готова. Започнах да я пиша през 2004 г. Тогава възнамерявах това да бъде фантастика и да разкрива тайните на далечното бъдеще, което ще се случи някъде през 2010 г. Тъй като съм изключително мързелив, се замотах, далечното бъдеще взе, че дойде, а книгата е доникъде. Затова реших да сложа в Интернет книгата дотам, докъдето е написана, заедно с този мъдър послеслов.

Всъщност цялата книга е заради послеслова, тъй както чашата е заради виното. Тоест книгата е една опаковка, която трябва да пробута нравоученията, които напират в мен и се чудят откъде да избият.

Когато човек одъртее, какъвто е моят случай, той има вопиющата нужда да поучава и да ръси мозък. Лошото е, че колкото си по-мъдър, толкова по-малко са хората, които са склонни да почерпят от тази мъдрост. Затова на нас, умниците, ни се налага да пробутваме мъдростта в шарена опаковка.