Нека отново погледнем на живота като на игра. Ако играчите са само двама, то тогава стратегията е само една – да прецакаш противника. Нека видим как е при игрите с повече играчи. Там стратегията е – ти заедно със своите съюзници да прецакаш останалите. Да разгледаме проста игра, каквато е „Не се сърди човече“. Там стратегията е всички слаби да се съюзят срещу най-силния. Когато нещата се променят и най-силният стане друг, веднага коалициите се променят и отново всички са заедно срещу най-силния.

Тоест при игрите с много играчи стратегията е – помагай на приятелите си, за да прецакате останалите. В човешкото общество има два възможни типа поведение: помагай и прецаквай. Ние помагаме на приятелите си и твърдим, че го правим искрено и безкористно, но всъщност целта е да прецакаме останалите. Когато помагаш на един, ти винаги прецакваш друг, но не е все едно дали го прецакваш, като помагаш на негов съперник или като му подливаш вода директно.

Има разлика в стратегията на мъжете и на жените, както и между планинците и тези, които живеят в равнината. Мъжете залагат повече на приятелството и по-малко разчитат на прецакването, докато жените не залагат много на приятелството и са по-склонни да правят мръсни номера, особено помежду си. Подобна е и разликата между планината и равнината. Известно е, че планинците са много честни, не крадат и не лъжат, докато в равнината е пълно с мошеници, които само се чудят как да те оберат.

Случайно ли е това? Защо се наблюдава такава закономерност? Отговорът се крие във вероятността даден човек да го срещнеш повторно и в последствията, които може да има след тази среща. В планината живеят малко хора и вероятността двама да се видят отново, е голяма. Не е разумно да прецакваш планинец, защото в планината той може да те закопае някъде така, че никой повече да не те намери. Има и друг вариант. Планинецът може просто да те подмине, без да ти помогне, което в планината може да е същото като да те закопае.

В равнината има много хора и като излъжеш някой, вероятността да го срещнеш отново, е малка, а и подобни срещи долу не са толкова рисковани, колкото горе.

Подобно е положението между мъжете и жените. Попринцип жените живеят по-дълго от мъжете, но техният фертилен период е много по-кратък. Тоест те разполагат с много по-малко време, през което трябва да се реализират на сексуалния пазар. Приятелство предполага, че правиш услуги с надеждата да ти се отблагодарят. Когато времето е малко, няма за кога да ти върнат услугата, а и вероятността да срещнеш повторно човека, на когото си помогнал, намалява с намаляването на времето.

При мъжете фертилният период е много по-дълъг, отколкото при жените, и затова те залагат повече на приятелството. При мъжете има правило: „Не свалям гаджетата на приятелите си“. Далеч не всички мъже спазват това правило, но при жените подобно правило въобще не съществува.

Има още една причина, поради която на мъжете им се налага да бъдат коректни. Когато два индивида от мъжки пол имат сметки за уреждане, това често води до саморазправа. Малките деца се бъхтят в училище и почти нищо не им става, но когато пораснат, ударът им натежава и последствията стават доста по-сериозни. Възрастните мъже почти никога не се бият, но стигне ли се до истински бой, вероятността за летален изход е доста висока. При жените е различно. Когато две съпернички се срещнат, те се гледат лошо, но до бой обикновено не се стига, а и да се стигне, това е само радост за мъжките очи, без сериозни наранявания и травми.

Има и други подобни закономерности. Например чергарите залагат предимно на кражбата и на измамата, докато тези, които водят уседнал начин на живот, са доста по-честни.

Когато кажем чергар, обикновено си представяме циганин, макар че повечето цигани живеят уседнало и само една малка част от тях щафъкат нагоре-надолу. Така е, защото циганите, които си имат къщи, живеят някъде далеч от нас и ние много-много не ги виждаме, докато чергарите непрекъснато ни се мотаят в краката и затова оставаме с впечатлението, че всички цигани са чергари.