Затова в наше време вече никой не дава зестра. По новите неолиберални възгледи сватбата не е свързана с даването на пари. Доскоро поне годеникът даваше диамантен пръстен на годеницата, но днес диамантите са по-фалшиви дори и от циците и даването на диаманти също е отживелица. Освен това, живеем във времена, когато, ако подарите скъп пръстен на момиче, някой ще й отреже пръста, за да задигне пръстена, и затова е по-добре да дадете пари в брой като при циганите, или да ги преведете по банков път, както правят съвременните хора.

Коя стратегия е по-успешна? Да се взимат пари, както е при циганите, или щерката да се харизва безплатно, както е при българите. Вижте колко успешно се размножават циганите. Вижте и българите, чието размножаване е пълен провал. Мисля, че сами можете да си отговорите коя стратегия е по-добра.

Ако дойде някой и ви поиска зестра, кажете му, че вие сте гочовист и зестра не давате, а по-скоро очаквате той да плати нещо за това, че ще има честта да се ожени за дъщеря ви.

Последно, кой трябва да избира брачния партньор? Този, който ще се жени, или родителите му? При положение, че спазваме закона и се женим след навършване на осемнадесет години, мисля, че сме достатъчно големи, за да решаваме сами. Това не значи, че не трябва да искаме мнението на родителите си. Предишното поколение е събрало много опит и мъдрост и е глупаво да не се посъветваме с тях. Затова заведете момичето, което сте си харесали, при родителите си, посъветвайте се с тях, чуйте ги какво ще ви кажат и направете обратното. Важно е да се посъветвате с родителите си най-малкото за да има кого да обвинявате при евентуален провал. Ще кажете: „Според баща ми, тази била най-свястната от всичките ми приятелки, пък виж какво стана!“

Важно е родителите да участват в процеса на чифтосването. Днес повечето мъже мразят тъщите си. Това е, защото те се срещат с тези чудовища, когато вече е твърде късно и няма накъде да се бяга. Когато един мъж се запознае с тъща си на сватбата, той преживява силен шок и намразва въпросната бабичка до края на дните си. Ако се запознае с тъщата по-отрано и постепенно свикне с мисълта, че тази мила старица може да му стане роднина и баба на неговите деца, то мъжът би приел по-спокойно факта, че един ден хубавото момиче, за което се жени, ще заприлича на въпросния звяр.

Когато тръгнеш да се размножаваш, не разчитай на приглушената светлина на нощните барове. Сега ще ми кажеш: „Знам, преди да се оженя, трябва да съм я видял на дневна светлина, без дрехи и без грим“. Да, трябва, но това не е достатъчно. Запознай се с родителите й, виж как изглеждат децата й, ако има внуци, не е зле и тях да огледаш. Въобще, проучи братя, сестри, братовчеди и всички други роднини, до които успееш да се докопаш. Когато се чифтосваш, ти не се сродяваш само с един човек, а с цялата му фамилия. Детето ти може би ще прилича на майка си, но може да прилича повече на родителите й или на някой вуйчо, когото ти не можеш да понасяш.

С две думи, никога не забравяй, че размножаването е социална дейност и въпросът, как ще се размножиш, се свежда до въпроса, как ще се пласираш в обществото.

***
При животните въпросът: „Кой кого ебал“, е изключително важен, но още по-важен е въпросът: „Кой кого изял“. Тоест в основата на размножаването стоят две неща: раждането и смъртта. Вижте с какво се занимават поповете. Кръщенета, сватби, погребения. Това са най-важните неща, това е животът и смъртта.

Цял живот се борим да продължим живота и да избегнем смъртта. Борбата е тежка и уморителна. Иска ни се да престанем да се борим и да спрем, за да си починем. Когато сме в училище, мечтаем за свят без оценки. Иска ни се учителите да пишат само шестици, без значение дали си учил или не, дали си умен или глупав. Иска ни се всички да са равни.

Една от най-красивите мечти за равенство е комунизмът. Това е свят, в който няма пари, няма бедни и богати. Всеки работи колкото му е кеф и яде на корем.