Може ли да обичаш някого, но да не искаш да имате деца? Не, и това е невъзможно. Може да се страхуваш или да не можеш. Може да не съзнаваш, че го искаш, но ако обичаш един човек, то непременно искаш да имате дете.

Ще попитате как така искаш, но не го съзнаваш. Любовта е инстинкт и затова няма разумно обяснение. Например някои си падат по мъже, а други по жени, но това става на несъзнателно, инстинктивно ниво. Затова никой не може да ви отговори на въпроса, защо единият пол го привлича повече от другия.

Има ли вечна любов? Монетаристите гледат на любовта като на сладкиш, който си има срок на годност. Ако сладкишът е яко наблъскан с консерванти, то годността може да е пет години, но никога сладкишът не е вечен. За монетаристите вечна е единствено любовта към парите.

На този свят няма нищо вечно, дори и вселената си има срок на годност, след което се очаква тя да умре. Затова няма вечна любов, но има любов, докато смъртта ни раздели, което си е достатъчно дълго.

Може ли да има любов след смъртта? Не, любовта е свързана с живота и с размножаването. Може да обичаме един човек, който не е сред живите, но това вече не е същата любов. Ние обичаме децата си и родителите си, но и това не е същата любов.

Любовта е свързана с живота и затова, когато смъртта ни раздели, свършва и любовта. Много романтични са историите за влюбените, които не могат да живеят един без друг и затова решават заедно да умрат. Вземете като пример Ромео и Жулиета или Хитлер и Ева Браун. Истинската любов е различна, тя ни кара да продължим, дори и да сме останали сами. Това ние дължим на живота и на любимия човек.

След смъртта любовта продължава, макар и под друга форма. Любовта към децата е продължението на любовта. Може да сте се развела с пияницата, който ви е направил двете малки ангелчета. Може вече да не го обичате и дори да го мразите, но продължавате да обичате децата му. Те приличат на него, защото носят неговите гени, и имат неговите ужасни навици, защото той ги е възпитавал. Вие продължавате да го обичате чрез децата му, дори и вече да го мразите. Омразата пак си е любов, но под друга форма.

Мнозина от вас не вярват във вечната любов, защото не са я срещали. Има много неща, които не сме срещали, но това не значи, че не съществуват и че няма да ги срещнем. Помислете си за любовта, която вашите родители изпитват към вас. Те няма да престанат да ви обичат, независимо от болките и огорченията, които вие им сервирате. Не е ли вечна тази любов?

Разбира се, родителите не могат да си сменят децата, докато съпрузите могат да се разделят и да си потърсят нещо по-добро. Затова любовта към децата е много по-вечна, но това не означава да не вярвате във вечната любов.

Може ли двама души да нямат деца и въпреки това любовта им да продължи вечно? Да, спомням си двама самотни старци. Той я гледаше като писано яйце, а тя живееше, за да го тормози. Накрая той умря, няколко месеца след него си отиде и тя. Тоест умряха като Ромео и Жулиета. Малко тъжно е, когато хората си отиват и никой не остава след тях, но това не значи, че тяхната любов не е била вечна.

Има ли несподелена любов? Не, никой няма да ви обича, ако е сигурен, че вие не го обичате и че никога няма да го обикнете. Несподелена любов е периодът, през който нещастният човечец не знае, че не го обичате. Той ще ви забрави на момента, щом разбере, че не се интересувате от него.

Може ли несподелената любов да е вечна? Не, това не може да се случи. Несподелената любов изчезва заедно със заблудата. Дори и заблудата да не изчезне, несподелената любов пак ще изчезне. Трябва само да почакате седем години и ще ви мине. Доказано е, че несподелената любов трае най-много толкова. Хората имат инстинкт, който им казва, че ако до седем години не ти се отвори парашутът, то няма да се отвори въобще.

Оттук идва поверието за счупеното огледало и седемте години нещастна любов. По принцип това се смята за проклятие, но любовта никога не е проклятие. Ако трябва да избираш дали да си нещастно влюбен или въобще да не си влюбен, то какво би избрал? Сигурно е ужасно седем години да си влюбен, а любимият човек да не ти пусне нито веднъж. Въпреки това, любовта е нещо красиво и не бива да се боите от нея, а и седем години не са чак толкова много – докато се обърнеш, и те се изтърколили.