Човек, когато си има пари, може да си позволи каквото си поиска. Малко странно е желанието на Безкрачко да остане в затвора, но парите са си негови и той може да прави с тях каквото си ще.Все пак Безкрачко не можа да остане в Централния софийски затвор, защото се оказа, че има някакъв тъп закон, според който човек не може да лежи в собствения си затвор. Ще кажете: „Ама затворът негов ли е?“ Ами да, оказа се, че при приватизацията Безкрачко се е поувлякъл и покрай другите имоти е замъкнал и затвора.
На него му се наложи да се премести в един друг затвор. За съжаление там няма дървета, но затова пък има палми. Има огромен плаж, на който затворниците могат да провеждат различни културно-масови мероприятия. Има казино и голф игрище, за да се облекчи тежкият живот на лишените от свобода човешки създания.
Затворът е разположен на малък карибски остров и е заобиколен от океана, в който плуват гладни акули. Разбира се, има яхтено пристанище, за да могат затворниците да излизат в океана и да уловят някоя от тези акули или някоя друга рядка риба, защитена от закона и вписана в Червената книга. Важно е рибата да е от изчезващ вид, иначе няма да им е вкусна.
Има и летище, за да могат затворниците да прескочат я до Лас Вегас, я до Париж. Въобще, това място предлага отлични социално-битови условия и най-важното, то не е собственост на Безкрачко. Ще кажете: „Ами тогава чий е този прекрасен затвор?“ Няма да повярвате – затворът е на жена му.
Той й го подари по случай годишнина от сватбата им. Малко странен подарък действително. Някои подаряват диаманти, други залагат на скъпите коли, а Безкрачко беше избрал за подарък затвор. Не много романтично, но затова пък страхотно оригинално.
Ще попитате: „Ама как, може ли да лежи в затвор, който е на жена му? Нали са женени и собствеността им е обща“. Не, според юристите няма никакъв проблем. Жена му е отделно юридическо лице и затворът си е лично неин, следователно няма законова пречка Безкрачко да излежи там полагащото му се наказание.
В момента над този остров грее яркото тропическо слънце, а жената на Безкрачко лежи под една палма на огромния плаж и се наслаждава на невероятното синьо небе, каквото има само на Карибите. Ти, читателю, сигурно вече завиждаш на Безкрачко, но както обикновено прибързваш с изводите. Пропуснах да ти кажа, че на острова има една мрачна кула с едно-единствено тясно прозорче. В тази кула лежи окован Безкрачко и оплаква съдбата си. Единственото, което вижда през тясното прозорче, е невероятното синьо небе, каквото има само на Карибите.Иска ми се тази книга да има поучителен характер и затова нека всички мъже, които днес не са изпълнили съпружеските си задължения, веднага да го направят, защото не знаете какви изненади може да ви поднесе съдбата!
***
Гочо отново чете лекция
***А каква е съдбата на трилионера Били? С него се случи голямо нещастие. Той изпи всичките си пари. Ще кажете, че той не е нито първата, нито последната жертва на алкохола, но в случая става дума не за уиски, а за кафе. Ще се запитате колко ли кафе е изпил, за да профука един трилион долара. Всъщност кафето никак не беше много. Реално, той изпи само една-единствена чаша. Вярно, че това не беше обикновеното американско кафе, което е безвкусно, рядко и прилича на негърска пот. Не, това кафе беше черно, силно и, както се казва, си струваше парите.
Как Били се сдоби с тази безценна чаша кафе? Ами това е една много смешна и много тъжна история. За вас сигурно ще е смешна, но за него това си е една голяма трагедия. Били влезе в едно много луксозно кафене. Както се казва – кафене за трилионери. Ще си помислите, че щом Били е единственият трилионер, то това кафене сигурно е било празно. Нищо подобно, вътре беше пълно с хора, които пиеха кафе, ядяха пасти и весело си бъбреха. Били седна на една свободна маса, веднага му донесоха меню, но той не го погледна, а направо поръча: „Едно кафе, ако обичате“.