– И какъв е твоя капиталистически модел за контрол на раждаемостта – ехидно попита Джони.
– Ще заменим остарелия принцип: „Който не работи, няма да яде!“ с новия модерен принцип: „Който не работи, няма да се размножава!“
– Че те повечето хора не работят, а тези които работят само преливат от пусто в празно! – избухна Джони. – Какво, искаш да забраниш на всичките тези хора да имат деца!
– Не, – отвърна Франк. – Не е нужно да сме толкова жестоки. Ти с твоята политика подтикваш хората да останат стари моми и ергени и да нямат нито едно дете. Аз, за разлика от теб, съм хуманен и считам, че децата са основно човешко право и никому не трябва да се забранява да има дете. Като казвам „няма да се размножава“ имам предвид, че ще има само едно дете.
– Добре, тези които не работят ще имат по едно дете, а тези които работят по две. Правилно ли те разбрах? – попита Джони.
– Не, тези които работят ще имат толкова колкото си изработят.
– Искаш да кажеш, ще имат толкова колкото си направят. Тоест, както е в момента. Ще се размножават на корем и пак ние от ЦРУ ще трябва да провеждаме образователни кампании като играта на бутилка, за да им намалим раждаемостта.
– Не, пак не ме разбра. Както събират точки за пенсия, така ще събират и точки за дете – обясни Франк.
– Искаш да кажеш, ще събират едни точки за пенсия и още едни за дете? – попита Джони.
– Не, точките ще са едни и същи и за дете и за пенсия. Всеки, дори и никога да не е работил, ще получи безплатно 50 точки. Едно дете ще струва 100 точки. Така всеки беден паразит ще има право на едно дете и на минимална пенсия.
– Как 50 точки да са едно дете? – запротестира Джони. – Това, както го смятам е само половин дете.
– Е нали детето има двама родители. От двамата по 50 точки и стотачката ще се събере!
– Но защо намесваш бащата! Той обикновено е неизвестен. Раждането на деца е работа единствено и само на майката и то по възможност на самотната майка. Недей да объркваш модела на социални взаимоотношения, който ние градим с години.
– Точно тук е най-хубавата част на тази идея. Мъжете отново ще станат мъже. Те вече няма да са ненужните търтей, които са нужни само при оплождането на яйцеклетката.
– Ако искаш да знаеш търтеите са много по-нужни от мъжете – изсумтя Джони. – Пчелите без търтеи не могат да се размножават. Пчелата майка се нуждае от тяхната сперма, докато съвременната жена не се нуждае от спермата на мъжа. За целта тя си има спермо банка. Когато жената реши да стане майка, отива в тази банка и там в контролирана среда забременява от случаен донор. Нещо като да си купиш билет от Тотото и да чакаш да чукнеш джакпота.
– Да действително – съгласи се Франк. – На съвременната жена мъж за нищо не й е нужен. Тя сама си гледа децата, сама си ги възпитава. Сама си гледа къщата, сама си прави ремонтите. Сама си кара колата. Сама си печели парите, а и да не печели достатъчно държавата й помага щото била самотна майка. Ако имаше мъж, държавата не само, че нямаше да й помага, но и този нещастник всичко щеше да изпие. За спермата да не говорим, там предлагането винаги е било повече от търсенето. Може би, единственото, за което още сме им нужни е за секс.

„Ти си мислиш малкия, че си им нужен за секс, щото още имаш жълто около устата“ – помисли си Джони. Той си спомни как на младини подари на приятелката си милтифункционален вибратор с дългоживеещи батерии. Такъв автогол никога не беше си вкарвал. След този подарък приятелката му съвсем загуби интерес към него и окончателно спря да му пуска. Джони реши да не споделя с Франк този горчив личен опит и само каза:
– Е, да! За секс действително сме им нужни! Какво биха правили без нас, ако ни нямаше!
– Да, но освен като секс играчки, ние за нищо друго не сме нужни! В модела, който ти предлагам, за първи път ще има истинско равноправие между мъжа и жената. Не като в исляма където жената няма никакви права и е превърната в робиня. В тази религия, всеки, който има пари, може да си купи инкубатора за яйцеклетки наречен жена. При неолиберализма е още по-лошо. Там мъжът е напълно откъснат от процеса на размножаването и е изхвърлен на боклука.
– Така е – съгласи се Джони. – При мюсюлманите въпросите на размножаването се решават изцяло от мъжете и там жените са просто едни безгласни букви. При нас неолибералите е обратното. При нас въпросите свързани с размножаването се решават единствено и само от жените, а мъжът е превърнат в безсмислена купчина от мозък и мускули. Няма никакъв смисъл от това да имаш мозък и мускули, ако те не могат да ти помогнат да се уредиш със секс.
– Затова аз искам да създадем система, където въпросите на размножаването да се решават равноправно от двата пола. Искам всеки, и мъжът и жената да имат своите 50 точки плюс още колкото е изработил отгоре. Така, за да създадат дете, ще трябва да се събрат двама равноправни партньори и да се спазарят кой колко точки ще даде за бъдещото им чедо.
– Те по еднакъв брой точки ли ще дават? – попита Джони.
– Е, не. Обикновено мъжът ще дава повече. Мъжете изкарват по-големи заплати, плащат повече данъци и от там ще имат повече натрупани токи. Но ще има и случай когато някоя жена сама си е изкарала стоте точки и си търси който и да е, просто като анонимен донор, без да му иска точки, да признава бащинство или каквото и да е друго.
– Ужким голямо равноправие, ама мъжете пак ще дават повечето точки – саркастично отбеляза Джони.
– Жената има много други привилегии, които компенсират това, че повечето точки ще дойдат от мъжа – заоправдава се Франк.
– Всичките тези идеи за равноправието между половете са си чиста утопия. Половете не са равноправни нито при хората, нито при животните. Навсякъде важните са жените, а мъжете са лесно заменяеми и имат само спомагателна функция.
– Защо да е така. Според мюсюлманите е обратното. Според тях важни са мъжете, а не жените. При тях жените дори нямат душа. Тоест, те ги смятат за нещо като предмети. Ако попиташ шведските феминистки и те ще ти кажат, че мъжа е доминиращо безмозъчно животно, което използва мозъка и мускулите си само за да тъпче беззащитните жени. Затова феминистките обуват панталони и си пускат мустаци. Искат да са мъже, тоест искат те да са важните!