– Така – кимна Франк. – Всяка история може да бъде разказана по много коренно различни начини. Можеш един човек да го представиш като изрод и изчадие, а можеш на базата на същите факти да убедиш хората, че това е свят човек и същински ангел. Що не вземеш да звъннеш на Папата да го канонизира този като светец.
– Абе звъннах му – каза Джони, който въобще не беше доловил сарказма в думите на Франк. – Само че той нещо се опъваше. Вика ми, че не можело да канонизира хора приживе. Викам му: „Нямаш проблеми, това ще го уредим! Кажи само на коя дата го искаш успението?“
– И той какво – засмя се Франк.
– Нищо, пак се дърпа. Онзи бил мюсюлманин, а католически светец мюсюлманин още нямало!
– Нищо де, нека свикват! – изръмжа Франк. – Нали каза да приемем мюсюлманите в домовете и в сърцата си. А той що се дърпа и не ще да ги приеме в библията? С този Папа много скоро Европа ще се превърне в мюсюлмански халифат!
– Ами това е бъдещето на Европа – спокойно обясни Джони. – След като мюсюлманските семейства имат средно по десет деца, а християните максимум по едно, това означава, че успешната религия е Ислям и рано или късно мюсюлманите ще станат мнозинство и по правилата на демокрацията ще гласуват Европа да стане мюсюлмански халифат. Въпросът не е дали това ще се случи, а кога ще се случи. При помощта на имигрантите това ще стане след 10 години, а ако ги нямаше процесът щеше да се забави и Европа щеше да стане халифат след около 100 години.
– Щом въпросът е не дали, а кога, то защо тогава се бърза? Не е ли по-добре да оставим естествените процеси да протекат за 100 години? – попита Франк.
– ЦРУ е бюджетна организация. Ние си имаме работна програма, където е записано, че след 10 години Европа ще бъде халифат. Никой няма да ни финансира, за неща, които евентуално биха се случили след сто години.
– Не е нужно Европа да става халифат! – убедено заяви Франк. – Не е нужно това да става нито след десет нито след сто години!
– Да, знам – съгласи се Джони. – Можем да върнем фашистите на власт и пак да направим черните на сапун!
– Не, – запротестира Франк. – Нищо такова не съм казвал! Има начин да запазим европейските ценности, демокрацията и западният начин на живот!
– Искаш да кажеш, че европейките пак ще могат да си проституират и да се пекат по монокини на плажа? – попита Джони.
– Да, – кимна Франк. – Ще запазим това и всичко друго, което днес наричаме европейска ценност. При това мюсюлманите в Европа ще спрат да се размножават. Нещо повече, те сериозно ще намалят числеността си.
– Искаш да кажеш, че ще подложиш мюсюлманите в Европа на геноцид? – полюбопитства Джони.

– Не! – възмути се Франк. – Не ми слагай подобни думи в устата! Никога не съм казвал подобно нещо! Казах само, че ще променя съотношението християни-мюсюлмани в полза на християните.
– Ами точно това се нарича геноцид, ако не знаеш – озъби се Джони. – Когато унищожаваш един народ или една етническа група и насилствено променяш съотношението между отделните етнически групи, това се нарича геноцид!
– Това значи, че ти когато докарваш мюсюлмани от Африка, също извършваш геноцид, защото променяш съотношението християни-мюсюлмани в полза на мюсюлманите – възрази Франк.
– Не, това не е геноцид. Тези, които докарвам от Африка са черни, а когато заменяш белите с черни, това е политически коректно и не е геноцид. Геноцидът е обратното.
– По твоята логика излиза, че избиването на евреите не е било геноцид, защото те са били бели.
– Не, – озъби се Джони. – Пак не разбра. Навремето фашистите са избивали черните и тогава те са обявили евреите за черни. Сега ние избиваме белите и евреите сме ги обявили за бели. Въобще тези хора имат невероятно лошия късмет винаги да бъдат сложени в групата, чиято численост трябва да се намали.
– Да, разбрах – каза Франк. – Парадокса е, че навремето когато Хитлер е избивал черните е имало много евреи, които са му помагали, а и самият той май е имал доста еврейска кръв в жилите си. Сега когато ние избиваме белите, пръв помощник ни е държавата Израел, а евреите пак са едни от най-пострадалите от тази политика.
– Ние не избиваме белите – остро възрази Джони. – Ние само леко променяме съотношението бели-черни.
– Добре, но имаш ли нещо против Европа, в която това съотношение не се променя съществено. Европа, където всяка етническа група се чувства спокойна, че нейната популация ще се съхрани в бъдещето.
– Това пак са някакви утопични брътвежи – намръщи се Джони. – Но кажи да те чуем.
– Няма нищо утопично – отвърна му Франк. – Рецептата е проста и тя се нарича: Контрол на раждаемостта!
– Че какъв по-голям контрол искаш! – възмути се Джони. – Нали до сега ти разправях за детските столчета и за всички други мерки, които сме предприели да спрем безконтролното размножаване в Европа.
– Това, за което разправяш са тайни мери, а аз предлагам мерките да са явни.
– Ти да не предлагаш ние като китайците да кажем: „Едно семейство, едно дете!“ Че Европа да не е Китай! Ние и да го кажем, кой ще ни чуе! – възмущаваше се Джони.
– Китайският модел за контрол на раждаемостта е много по-добър от европейския, просто защото е явен, а не е таен, но този модел е социалистически. Там принципа е: „На всички по равно!“ Аз искам да ти предложа друг, по-справедлив и по-капиталистически принцип.