– Не може само с разврат и детска порнография да борим с презаселването на планетата – възрази Франк. – Това просто няма да е достатъчно!
– Така е – съгласи се Джони. – Освен това имаме и множество законодателни мерки. Например, приели сме закон, според който родителят трябва да осигури денонощна охрана на детето си.
– Но това не е лошо – вдигна рамене Франк. – По този начин защитаваме децата.
– Не е лошо, но е абсолютно невъзможно – усмихна се Джони. – Държавата не може да осигури денонощна охрана дори и най-опасните престъпници, а ние искаме това от всеки родител за детето му. По този начин отглеждането на деца става изключително трудно и почти невъзможно и отказваме хората от родителството още преди тази мисъл да им е минала през главата.
– Освен това – продължи Джони. – Когато едно дете до пубертета никога не е излизало на улицата без охрана, тогава то няма никакъв уличен опит и не познава света. В един момент то става пълнолетно и веднага го изхвърляме на улицата, където детето веднага ще пропадне благодарение на наркотиците и безразборния секс.
– Че защо веднага да го изхвърляме на улицата? – попита Франк.
– Защото сме пуснали по телевизията детски филмчета, където се обяснява, че да си пълнолетен и да живееш с родителите си е голям срам. Освен това, в тези филмчета най-лошият човек е майката и на детето се внушава, че то час по-скоро трябва да избяга от нея и да заживее самостоятелно.
– Че защо майката да е лоша – попита Франк, който детски филмчета не е гледал.
– Ами не знам защо – отговори Джони. – Те сценаристите ги измислят тези работи. Създавала комплекси на детето, потискала го, пиела, не му купувала сладолед и други подобни работи.
– Но това, че ние заключваме децата си вкъщи не е лошо, защото по този начин ние ги пазим от опасностите на улицата. Мюсюлманите правят същото, само че не с децата си, а с жените си.
– Да заключиш жената в къщи не е чак толкова тъпо, защото тя седи заключена и ражда. Защо според теб раждаемостта при правоверните е толкова висока? – попита Джони.
– Мюсюлманите заключват жените си не за да раждат, а за да ги предпазят от опасностите на улицата. По същата причина и ние заключваме децата си – възрази Франк.
– Че какво може да му се случи на едно дете или на една жена. Може да го набият и може да го наебът. От малко бой никой не умира, а от ебане детето няма да забременее. Е, ако забременее, значи не е дете, а е жена, която е трябвало да бъде заключена вкъщи. Тоест, да заключиш жената не е чак толкова тъпо, колкото да заключиш детето.
– Но хората пак ще раждат, колкото и препятствия да им слагате – упорстваше Франк.
– Дори и да се излъжат да родят едно, за второ няма да посмеят и да си помислят. Освен това денонощната охрана далеч не е единственото, което сме измислили, за да утежним живота на родителите. Любимото ми ограничение е законът за детските столчета – каза Джони.

– Какви детски столчета – попита Франк, който никога не е имал деца и не ги разбира много тези работи.
– За да качиш дете в кола, трябва задължително да го оковеш в една пластмасова кутия, наречена детско столче – обясни му Джони.
– Но детските столчета са нещо хубаво! – възмути се Франк. – Всяка година тези столчета спасяват живота на стотици деца в Европа и в САЩ.
– Да – усмихна се Джони. – Спасяват стотици и предотвратяват раждането на милиони. Като теглиш чертата, какъв е резултата? Виж в Африка, където няма детски столчета, колко деца има и в Европа и Америка колко са децата. Ако искаш добави стоте деца спасени от столчетата умножени по хиляда – това пак няма да ти помогне.
– Но защо детските столчета да намаляват раждаемостта – попита Франк. – Не виждам никаква връзка между двете.

Джони се усмихна лукаво:
– По стария закон можеше да качиш в колата петима възрастни плюс две деца. Тоест, можеше да качиш жената, бабата и четирите си деца. Сега, дори и да изхвърлиш бабата, пак не можеш да качиш повече от 3 деца. При това за всяко дете трябва да има столче. Да превозваш деца стана по-трудно от това да превозваш нитроглицерин. А, най-хубавото в цялата тази работа е, че като оковеш децата в пластмасови кутии, те не могат да се движат, което ги превръща в слабоумни идиоти.
– Нали точно това искате, нация от слабоумни идиоти –тъжно отбеляза Франк.
– Не мога да разбера, защо човек като спре да се движи и затъпява? – зачуди се Джони.
– Защото мозъкът и мускулите имат нужда от упражнения – обясни му Франк. – Като спреш движението на детето мозъка и мускулите отслабват.

Джони не обърна внимание на това обяснение и продължи разказа си за ползите от детските столчета:
– Законът за детските столчета ограничава родителите да имат по две, максимум по три деца. Щото повече и да искаш, няма как да ги събереш в колата си. Но най-хубавото на този закон, е че той ти внушава, че детето ти е безсмъртно. Че ако го заключиш в една кутия и не го пускаш да подаде носа си навън, то тогава това дете ще живее вечно и по никакъв начин нищо лошо няма да му се случи.
– Но това не е лошо – възрази Франк. – Така ние даваме на хората спокойствие и ги отърваваме от страховете им.
– Нищо подобно. Така ние поставяме хората да живеят в непрекъснат страх за единственото им чадо. Спокойствие има мюсюлманина, който има десет деца и който е приел мисълта, че няма как да ги изгледа всичките и че поне едно-две ще дадат фира. Когато някое от децата на мюсюлманина умре, той ще поплаче на гроба му и ще го забрави. Когато твоето единствено дете умре, ти ще се самоубиеш!