Емигрантите – кой минава и кой остава

Инженер Франк Христов, главният инженер на Onlysoft нахлу в кабинета на Мистър Джон Джонсън, изпълнителният директор на ЦРУ.
– Това незабавно трябва да се прекрати! – каза гневно Франк.
– Кое? – попита Джони с типичния си отегчен глас.
– Състезанието за преплуването на Средиземно море! Ако това не спре, цяла Африка, ще се изсипе в Европа – каза Франк.
– Но точно това е целта на състезанието – спокойно обясни Джони. – В момента всеки жител на Африка знае, че ако преплува Средиземно море ще получи за награда храна и леки жени на корем.
– Но много от хората преплуващи морето не успяват и потъват във водите му – изропта Франк.
– Глупости – обори го Джони – хич не са много! Загиналите са под един процент. Когато хуните на Атила са превземали Европа, загубите им са били значително по-големи.
– Но зад този един процент седят хиляди жени и деца изядени от акулите! – упорстваше Франк.
– Пак говориш глупости – отвърна му Джони – 80 % от емигрантите са мъже. Жените и децата са минимален брой. Вярно е, че те се давят повече от мъжете, но колкото и да се удавят с това африканците няма да свършат.
Франк не беше съгласен:
– Жестоко и нечовешко е да се дава награда за преплуването на Средиземно море! Това е все едно да хвърляш стодоларови банкноти в басейн с акули! Когато някое бедно африканче се полакоми, скочи във водата и го изядат акулите, ние започваме да роним крокодилски сълзи: „О, защо бяхме толкова стиснати! Защо хвърлихме само сто долара. Ако бяхме хвърлили хиляда, сега негърчето поне щеше да знае защо е умряло!“
– Правилно си разбрал – отвърна му Джони, – точно това се опитваме да внушим на европейците. Обвиняваме ги, че те са стиснати, че африканците загиват заради тях. Че ако бяха изпратили круизни кораби да ги докарат, те нямаше да се тъпчат в гумени лодки.
– Но не е ли по-просто всеки нелегален емигрант да бъде натоварен на кораб и върнат обратно в Африка. Така никой няма да си рискува живота и да се опитва да преплува през Средиземно море, след като знае, че отсреща не го чака храна и леки жени, а кораб, който незабавно ще го върне там откъдето е тръгнал.
Това бяха думите на Франк, който явно не разбираше, как се управляват народните маси.
– Точно това не бива да допускаме да се случва – веднага възрази Джони. – Това са хора бягащи от войната, от глада и от Ебола. Да не искаш да ги върнеш обратно в този ад. Ти знаеш ли колко лошо е в Африка? Че там е пълно с тъпи, прости, черни и неприятни хора! Ти би ли искал да живееш на такова място! Тези хора имат право да дойдат в Европа и да потърсят един по-добър живот. За разлика от теб европейците всичко това го разбират. Виж по телевизията, как политически коректните шведи крещят „Добре дошли“ на емигрантите.