– Да де, точно като при кучетата – съгласи се Франк. – Един ще е с дълъг нос и къси крачета, друг ще е висок като жираф с глава като хипопотам. Ще има мъже, на които пишките ще се влачат по земята и жени, на които гърдите им са по-големи от главата. А що да няма и по-нестандартни неща, като жена с три гърди, мъж с три ръце и две пишки и други подобни извращения?
– Може би това е многообразието, за което се борим. Може би така хората ще са по-щастливи – каза Гочо с доста неуверен глас.
– Това, че човечеството ще се изроди не е най-страшното. Това няма да стане веднага, а чак след няколко поколения. Много по-страшно е това, че хората ще загубят смисъла на живота си веднага, още на другия ден след като са инсталирали програмата Изкуствен Интелект в компютъра си.
– И какъв според теб е смисъла на живота? – поинтересува се Гочо.
– Смисъла на живота е в съзиданието, в създаването на нови неща, в откриването на нови открития. Всичко това, ще изчезне само за миг!
– Че кой ще попречи на хората да продължат да създават и да съзидават? – попита Гочо. – Напротив, с помощта на Изкуствения Интелект те ще имат много по-големи възможности да надникнат в дълбините на науката и на вселената. Ще могат да създадат неща, които са били немислими преди това.
– Така е – съгласи се Франк. – Ще имат много по-големи възможности, но няма да се те тези които съзидават и откриват. Чувал ли си, че Изкуственият Интелект е последното откритие на човечеството. Това е така, не защото няма да има други открития, а просто защото тези други открития няма да се правят от хората, а от компютрите.
– Изкуственият Интелект е просто един инструмент, който ще се използва от изследователите. Когато откриваш нова галактика, откривателя си ти, а не телескопа.
– Все пак телескопа не може сам да работи, трябва някой да го насочи. Не всеки умее да работи с телескоп. Трябва някой да разбере и да интерпретира видяното от телескопа. С Изкуствения Интелект не е така. Казваш му само: „Искам да ми откриеш нова галактика“ и той ти казва: „Господарю, новата ви галактика е открита и тя е на координати тези и тези. Да пусна ли статия в някое научно списание, за да разберат и другите Изкуствени Интелекти, че вие сте открил нова галактика?“ Може да ти се прииска нов физичен закон. Само казваш на компютъра: „Искам да ми направиш закона на Гошко. Нека да е нещо като закона на Нютон (оня с ябълките) или закона на Ом (дето който не знае закона на Ома да си оди дома)“ Когато компютъра е готов, ще ти каже: „Вашият нов закон е този и този.“ Само дето няма да можеш да разбереш какво гласи твоя нов физичен закон. Ти, за съжаление, не си достатъчно умен, за да схванеш обясненията, които ще ти даде компютъра. Макар че тези обяснения ще са много добри, защото когато си умен обясняваш добре, а компютъра ти ще е много умен. За съжаление, въпреки добрите обяснения ти няма да стоплиш, защото ще си много много тъп или поне много тъп в сравнение с компютъра. Разбира се, няма нужда да разбираш какво е открил за теб компютъра ти. Ще му кажеш да публикува от твое име и ще влезеш в историята. Разбира се, тази история ще се чете само от изкуствени интелекти, защото за естествените тези неща ще са твърде сложни. Кажи ми Гочо, в цялата тази работа, къде виждаш творчество и съзидание?
– Така е – съгласи се Гочо. – Може би действително в науката творчеството ще се изгуби, но хората ще продължат да рисуват картини, да пишат стихове, да ваят скулптури.
– И кой ще оценява тези картини, стихове и скулптури – попита Франк. – Компютрите може да ги оценят, но за тях това ще са детски картинки, защото те ще могат да създават много по-добри неща. Ще разчиташ на оценката на другите хора, но ако се състезаваш с компютъра няма да имаш никакъв шанс, защото той знае как да нарисува нещо което ще се хареса на хората много повече от твоята картина.
– Ще приемем закон забраняващ на компютрите да пишат стихове и да рисуват картини. Ще оставим тази област на творчеството достъпна само за хората.
– Ще приемем такъв закон, но пак няма да е същото. Когато се появи някой гениален поет само ще се чудим дали действително е гениален или тайничко си пуска компютъра, за да му пише стиховете. По същия начин сега когато се появи някой гениален шахматист се чудим дали не използва тайно компютъра си.

Гочо сериозно се замисли. В стаята, тоест в килията, настана тежка тишина. Накрая Гочо наруши мълчанието и попита:

– Значи вие от ордена на защитниците на естествения интелект изтрихте десет хиляди имена от базата, в която са търсили кой може да им каже формулата на Изкуствения Интелект, но сте пропуснали да ме изтриете мене.

Франк кимна утвърдително.
– После когато машината ме е посочила, вие сте се опитали да ме убиете – продължи Гочо.
– Да, – въздъхна Франк. – Но не успяхме. Имахме само няколко минути да подготвим операцията. ЦРУ вече пътуваше към теб. Трябваше да ги изпреварим, но не успяхме. Аз съм виновен за този провал, аз не бях подготвил нещата достатъчно добре, предварително.
– Съжалявам – каза Гочо, който виждаше колко страда Франк и искрено му съчувстваше. – Аз по принцип винаги вечерям сам, но този път по изключение бях с Бай Георги.

Гочо продължи да се оправдава, защото му беше много неудобно, че като е поканил Бай Георги е провалил операцията на ордена на защитниците на естествения интелект.

– Все пак вашата операция не беше съвсем неуспешно, защото тя ми помогна да избягам и така забавихте ЦРУ с две седмици да ме намери.
– Така е – оживи се Франк – през тези две седмици ние също те търсехме, за да те убием, но те, за съжаление, ни изпревариха.
– Така е – съгласи се Гочо. В съзнанието му изплува спомена от твърдите силиконови цици. От друга страна не беше чак толкова зле. Кога друг път Гочо е пипал цици. Силиконови, несиликонови, кой ти ги дава!


 
<<Предишна         Страница 3 (от общо 3)         Обратно към www.gocho.bg