Въвеждането на честните пари ще намали драстично престъпността. Практически ще изчезнат джебчииските кражби и много ще намалеят отвличанията. Когато отвлекат някого похитителите ще искат да им се плати в някаква чужда валута. Силно ще намалее и корупцията. Сега плащаме на адвокат, което е законно, той плаща на съдията, което не е законно, но не може да се проследи, защото адвоката и съдията се познават и не се топят един друг. Когато обаче пътя на парите е ясен може да се види какви пари и от кого е получил съдията и веднага да се запитаме: Защо ги е получил?

Силно ще се намалят и данъчните измами. Сега когато работодател плаща на работник се попълват куп документи и в края на годината работника трябва да опише получените пари в данъчната си декларация. Когато тръгнеш да плащаш на някой работник, той ти казва: „Дай ми ги кеш, че иначе ще трябва да ходя да внасям данъци!“ Казваш му, че данъка е за твоя сметка и че ти ще отидеш да му го внесеш, а той пак ти казва, че не ще, щото после трябвало да пише данъчна декларация. С новите пари, ще трябва само да преведеш сумата в сметката на работника и като основание за превода да напишеш, че това е плащане за извършена работа. Тогава държавата автоматично ще си удържи нужния данък и няма да занимаваме работника с бумащина и данъчни декларации.

Как ще изглеждат цените? Щом парите са честни, то и цените трябва да са честни и да не заблуждават. За да се избегнат ужасните цени от вида на 999.99 ще има закон забраняващ холандските цени. Това са цените завършващи на 99 и 98. Тези цени по същество са опит за измама, защото 1.99 и 1.98 изглеждат като едно и нещо, но всъщност това нещо е толкова голямо, че на практика цената си е две. Законът забраняващ холандските цени ще гласи, че ако една цена може да се закръгли нагоре и при това увеличението е по-малко от 2%, то цената трябва да се закръгли.

Щом ще можем да работим със санти-центове, то трябва да можем да пишем цени, в които да има санти-центове. Такива цени ще се ползват рядко, но ако отидете в магазин за гайки и болтове, където гайките ги продават не на кило, а на бройка, то може да се наложи да се използват и санти-центове. Когато нещо струва цент и половина или една трета цент, ще има накрая # следван от санти-центовете. Например 0.01#50 или 0.00#33 (което ще се пише по-кратко като 1#50 и #33)

Банките не трябва да управляват икономиката

Появата на международните пари силно ще ограничи влиянието на банките и те ще загубят властта си да управляват икономиката.

В момента банките решават всичко. Предприятията не се управляват нито от техните собственици, нито дори от техните директори. Решенията се взимат от анонимни банкови чиновници, които нищо не разбират и не носят никаква отговорност за действията си.

Когато директора иска да купи нова машина, той иска разрешение от банката. Когато иска да промени производството, да стъпи на нов пазар или да създаде нов продукт, за всяко нещо той трябва да търси разрешението на банката.

Банките си позволяват дори нещо повече! Те изискват от заводите да им предоставят списък с клиентите си и доставчиците си. Банката може да забрани на завода да купува от един конкретен доставчик и да го насочи към друг. Причината е чисто корупционна. Другия доставчик е приятел на съответния банков чиновник. Това е неправилно! Би трябвало да се купува от приятелите на собственика на фирмата, а не от някой, с когото банковата чиновничка е яла или спала навремето.

Банката може да поиска да види с какви активи заема е обезпечен, дали фирмата коректно си е плащала предишните заеми или е имала издънки. Може дори да поиска да знае каква е печалбата на фирмата, но не може да иска да се бърка в оперативното управление, което си е работа и отговорност единствено на мениджъра.

Ако една държава въведе закони, които да прекратят порочната практика банките да се бъркат в управлението на икономиката, то тази държава би дръпнала много спрямо държавите, в които банките са издигнати на пиедестал. На времето при социализма имаше подобна практика. Завода се управлява от инженер, който си разбира от работата, но над него стоеше партиен секретар, който му се бъркаше в работата без да разбира нищо от производството и без да носи никаква отговорност в случай на провал. Сега е същото. Начело на фирмата стои мениджър, който често е и собственик. Това е човек, който разбира от спецификата на работата и който отговаря за крайния резултат. За съжаление над мениджъра стоят банковите чиновници, които реално управляват завода, макар че нищо не разбират, а и отговорност никаква не носят.

Не е лесно да се ограничи властта на банките, защото те имат силно лоби в парламента. Банкерите подкупват политиците и те гласуват специални закони, които дават специални права на банките. Как става подкупването? Ето един начин, който бил законен:

Банката отпуска заем на политика с много ниска лихва. Той си внася парите в банката и те му дават преференциален лихвен процент с толкова висока лихва, че лихвата по депозита е по-голяма от лихвата по заема. По този начин, всеки месец плащат на политика едни пари под формата на лихва. Невероятно звучи, че такова мошеничество може да бъде законно, но света на правото познава и по-страшни неща.