IM-ът ще е истински, което означава, че електронният IM ще има сериен номер също както и хартиеният. Ще има електронни банкноти с номинал 1, 10 и 100 IM-а. Няма да има електронни банкноти с номинал 2 и 5 IM-а, защото за електронни разплащания е по-удобно да се работи с по-малко номинали. Всяка от тези електронни банкноти ще си има уникален сериен номер, също както и хартиените. Ще имаме и електрони центове и електронни санти-центове. Номиналите ще са 1 и 10 цента и 1 и 10 санти-цента.
Когато се извършва електронно разплащане парите от едната сметка ще преминат в другата като част от електронните банкноти ще изчезнат от вашата сметка и ще се появят в сметката на получателя. Ако при превода банката вземе повече електронни банкноти отколкото трябва, ще ви върне ресто. Например да предположим, че трябва да платиш 4 IM-а. Нека в сметката ти има една електронна банкнота от 100 IM-а и 3 по един IM. Тогава от сметката ти ще изчезне банкнотата от сто IM-а и ще се появят 9 електронни банкноти по 10 IM-а и 6 по един IM. Този, който получава вашите 4 IM-а ще получи 4 електронни банкноти по един IM. Ако тези банкноти станат повече от десет, банката ще му ги уедри и ще ги замени е една електронна банкнота от десет IM-а.
Разбира се, никой няма да гледа номерата на електронните банкноти, както никой не следи и за номерата на реалните пари, но ако поискаш ще можеш да видиш този номер, да провериш дали това е електронна банкнота, която е в обръщение и кога за последно тази електронна банкнота си е сменила портфейла, тоест да видиш от кога е при теб. Това е важно, за да се знае, че няма скрито покрито и че IM-овете са истински.
Възможно ли е да има публична база данни, която да следи наличността и разпределението на всички IM-ове. Да това вече е направено при валутата биткойн. Разликата е в това, че при биткойн всеки потребител задължително трябва да поддържа тази база от данни, докато при IM-овете само държавите, които поддържат IM-а задължително ще поддържат базата. Ако някой потребител желае също да съхранява базата, може да пожелае да стане пазител на базата и той също да я съхранява.
Публичната база данни ще съхранява само публична информация за това колко IM-а има в обръщение, кои са им номерата, в кои държави се намират, в колко сметки са и т.н. Колко има в твоята конкретна сметка ще се съхранява в защитена база данни. До защитената база данни ще имат достъп само държавите и то всяка държава ще знае само за своите си граждани.
|
Спестявания
Едно от най-лошите неща в съвременния свят е това, че хората са лишени от правото да спестяват. Първоначално хората са спестявали като са оставяли парите си в кръчмата, по-късно започват за спестяват, като инвестират в конни надбягвания и ролетка, сега вече инвестират на фондовата борса.
Според мен инвестицията в кръчмата и на конните надбягвания има някакъв смисъл, защото това носи социални контакти, които могат да се окажат полезни, докато инвестицията на фондовата борса е свързана само с харчене на пари без това да е придружено от социални или сексуални контакти.
В наше време човек не може да спестява в банка, защото лихвата в банката далеч не покрива инфлацията. Освен това няма държавни банки и човек е принуден да рискува с частна банка, а това е риск който рано или късно води до провал. Въпросът тук не е дали, а кога.
Не можете да инвестирате в държавни ценни книжа, защото тези книжа не се продават директно без посредник. Остават хазартните игри като фондовата борса, тотото, ролетка, покер. Като човек запознат с теорията на игрите ще ви кажа, че тези игри се делят на два вида: честни игри и игри с банка. В игрите с банка, печели банката, а при честните игри печели най-големия мошеник. Ако не се чувствате достатъчно голям мошеник за вас остава инвестицията в злато и недвижими имоти. Тези инвестиции обаче са свързани с голям разход и грижа. Златото трябва да го пазите, а недвижимия имот трябва да го поддържате. Освен това, когато спестявате в недвижими имоти не можете да спестите само едно евро, защото няма толкова малък имот.
Може да се опитате да спестите като инвестирате в нещо ценно, а ценни обикновено са нещата, където е вложен много труд. Въпросът е дали този труд е създал нещо ценно, нещо което ще е ценно и в бъдеще или само е похабил материала. Ако купите картина дали тази картина ще струва след време повече от боята?
Типичен пример за инвестиция е да се изсече някаква гора. Въпросът е, дали изсечената гора струва повече. Може да е вложен много труд в изсичането, но по-лесно е да направиш от девствена гора подпалки, отколкото от подпалки девствена гора.
|