Друга причина на банките да не им харесат новите пари ще са паричните преводи. С новите пари тези преводи ще се случват веднага (за по-малко от секунда) и няма да струват нито цент. В момента паричния превод е бавна и скъпа операция. Има едно оправдание превода да е бавен и то е, да се предотвратят измамите. Ако превода става за секунда, измамника може да изтегли парите и да изчезне. С новите пари превода ще се извършва веднага, но наредителят ще може да пожелае парите да не могат да се теглят веднага, а да бъдат за известно време блокирани. Тоест, веднага ще видите че имате превод и че парите са в сметката ви, но че в следващите три дена тези пари не можете да ги пипате. Когато става дума за имотна сделка, парите може да се блокират докато не ги освободи нотариуса.

Последната характеристика на подвижността на парите е да могат безпрепятствено да минават през границите. В момента им ограничение за това колко пари можеш да пренесеш през граница, а ако ги преведеш по банков път трябва да платиш такси.

Лихви

Като говорим за пари, веднага се сещаме за инфлация. Хубаво нещо ли е инфлацията и добре ли е да я има? Оптимизмът е присъщо свойство на човешкото същество. За да е щастлив човек, той трябва да вижда развитие и затова заплатите на хората трябва постоянно да се увеличават. Ако на някой му намалят заплатата, то той ще се почувства обиден и нещастен. Затова дефлацията е нещо ужасно, това означава намаление на заплатите и води до мъка и нещастие. От друга страна високата инфлация също изнервя хората и затова IM ще има фиксирана инфлация от 5% годишно. Тоест, всяка година на 1 януари парите в обръщение ще се увеличават с 5%, а електронните пари ще получат 4% лихва. Тоест, данъка инфлация ще бъде 1% за електронните пари и 5% за парите кеш.

Горната схема има един недостатък и той е, че така инфлацията ще е на тласъци. В днешно време, когато хората цепят стотинката, ще започнат да си правят сметката, че парите преди нова година са с 5% по-скъпи от тези на 1 януари. Затова, вместо олихвяването да става в края на годината ще бъде в края на всеки месец. Като сметнем със сложна лихва, получаваме, че парите в обръщение ще се увеличават с 4 промила месечно, а лихвата за хората ще бъде 1/3 от процента. Това прави инфлация от 4.9 вместо 5 процента и лихва съвсем малко над 4% годишно. Тоест, обезценяването на електронните пари ще е малко под 0.8%, което изглежда много по-приемливо от 1%. Едно е да знаеш, че губиш 1% годишно, а съвсем друго е да знаеш, че губиш някаква част от процента.

Появата на IM-а силно ще ограничи лихварството. Щом всяка разплащателна сметка получава 4% лихва без никакъв риск, то тогава банките трябва да предлагат по-голяма лихва иначе никой не би си сложил парите в банка.

Все пак лихварството е нещо лошо. Не случайно християнската и мюсюлманската религия го забраняват. Пълната забрана на лихварството е невъзможна, защото хората понякога имат нужда да вземат заеми. Може би е по-добре държавата да се заеме с лихварство. Ако има мръсна работа за вършене, е по-добре тази работа са се даде на държавата отколкото на мафията. Подобен пример са държавния монопол върху спирта и тютюна, какъвто имаше в България. Смята се, че производството на спирт и тютюн е мръсна работа и е по-добре да е в ръцете на държавата. Може би и други лоши работи като сводничеството и продажбата на наркотици трябва да бъдат поети от държавата. Първи стъпки в тази насока вече са направени. Държавата осигурява амфетамин на част от нарко-зависимите и по този начин измъква от лапите на мафията част от наркоманите.

Може ли държавата да започне да се занимава с лихварство и да измъкне част от хората от лапите на лихварите? В средновековието Християнската църква е направила подобен експеримент. По каноните на християнството лихварството е забранено, но в един момент църквата решава да създаде ордена на Тамплиерите, които да имат право да се занимават с война и лихварство. Казали са си: „Това ще са наши момчета, набожни хора, които ще имат страх от Бога и ще бъдат добри войници и лихвари.“ Както знаете този експеримент не завършва добре, Тамплиерите ги намразват и започват да ги гонят и горят на клада както са постъпвали и с другите лихвари.

Всеки опит на държавата да изземе част от функциите на мафията се посреща на нож. Имаше голяма съпротива, когато държавата започна да продава амфетамин на наркоманите, защото това директно бръкна в джоба на мафията. Много политици и журналисти са готови веднага да въстанат в защита на мафията и да се обявят против намесата на държавата във всяка типично мафиотска дейност. Мафията не обича да губи пари и за да защити интересите си плаща на цяла армия от политици и журналисти. Разбира се, повечето политици и журналисти дори и не подозират, че работят за мафията. Разбират го, чак когато си загубят работата.

Лихварската мафия е много по-силна от нарко-мафията, защото има много хора, които не взимат наркотици, но такива които не взимат заеми почти няма. В повечето държави има приети закони забраняващи на държавата да намесва в лихварството. Например, забранени са държавните банки. Ако искаш да спестяваш, то ти не можеш да дадеш парите си на държавата да ти ги пази, а си задължен да ги дадеш на някой лихвар. Държавата няма право да взима заем директно от хората, а може да го прави само чрез посредничеството на банките. Тоест, когато държавата издаде държавни ценни книжа, тя няма право да ги продава на хората, а само на банките.

Въпреки всичко, международните пари ще нарушат правилото, че държавата не може да занимава с лихварство. По тази причина International Bank ще дава заеми. Малки заеми, с нищожен риск и с малка лихва. Всеки човек ще има право на заем в размер на данъка, който е платил за последната година, а лихвата ще е едва 6%.