Как валутата ще е осигурена?

На банкнотите пише: „Тази банкнота е осигурена със злато и с всички активи на банката“, което значи че парите ви с нищо не са осигурени. Имало е опити да се намери твърда основа, върху която да се изгради доверието към парите. Например, преди време долара е бил осигурен със злато. Тогава на всеки долар е отговаряло определено количество злато и банката е била готова да изплати това злато на всеки който си го поиска.

Подобна система на осигуряване в основата си е дефлационна. Златото е фиксирано количество, което прави и парите фиксирано количество. Вярно, че хората непрекъснато копаят за злато, но това което изкопават е пренебрежимо малко сравнение с вече изкопаното. Следователно, осигуряването със злато изключва данък инфлация. Всъщност, този данък си остава, но така парите не се топят постепенно, а на тласъци. Има период когато парите са осигурени със злато и цената им върви нагоре-надолу заедно с цената на златото. После, в един момент, държавата казва, че няма повече да си дава златото и парите се сриват и започва период на ускорена инфлация. После пак решават да осигурят парите, я със злато, я със зърно, я с нещо друго и пак настъпва период на относително спокойствие.

По-добре биха направили, ако осигуряването със злато включваше известна инфлация. Тоест, фиксираното злато, което се плаща за долар да намалява с 5% годишно. Така хем би имало някакъв твърд еквивалент на парите, хем би се събирал данък инфлация.

За всяка валута е важно да се знае кой я печата и кой прибира данък инфлация. За долара и еврото това не е съвсем ясно. За долара някои казват, че той се печата от американската държава, а други казват, че Федералния резерв е частна организация, която сама си решава кога и колко долара да напечата. В Европа нещата са още по-неясни, защото няма европейска държава и не е ясно кой решава кога и колко евро да се напечатат.

За да бъдат едни пари международни трябва в тях да участват много държави, печатането на пари трябва да е регламентирано (тоест ограничено) и държавите да си поделят данък инфлация по някакъв справедлив принцип.

Зад международните пари могат да стоят много държави. Едни може да са големи, а други малки, едни може да са богати, а други бедни. Да допуснем, че IM първоначално е създаден от Русия, Китай и Бразилия. Ще се напечатат едни пари, но как ще се разделят между трите държави? После ще се печатат допълнително, за да има инфлация. Как ще се разпределят тези допълнителни пари? Трябва да има правило, което да казва коя държава върху каква част от парите има права. Нужен е сигурен измерител, който да разпредели дяловете между държавите.

Традиционно парите се осигуряват със злато. Някой казват, че е по-добре валутата да не е осигурена само с едно нещо, а нещата да са поне две – например злато и сребро. Валутата IM ще е осигурена със сто различни неща като всяко едно от тези сто неща ще дава по един процент от тежестта на валутата. Например, златото ще участва в осигуряването на IM-а. Ще се изчисли всяка от държавите учредителки с какъв златен резерв разполага и на тази база ще се разпредели 1% от валутата IM.

Другите 99 неща (на базата, на които ще се изчислява тежестта на всяка държава) ще са свързани с територия, население и производство. Например, ще се сметне площта на дадена държава спрямо площта на всичките участващи в IM и това ще даде още един от стоте коефициента, чието средно аритметично ще определи тежестта на държавата.

Други неща свързани с територията са: териториалните води, дължина на бреговата линия, обема на сладководните басейни и други подобни. Що се отнася до населението, първото и най-важното е броя на хората. Освен това може да вземем броя на младите, броя на новородените и т.н. Хубаво е да вземем и броя на образованите, но не е ясно как да се определи обективно кой колко е образован.

С производството ще са свързани неща като колко стомана е произведена през последната година. Колко жито, ориз и картофи са произведени. Колко нефт, газ и въглища са добити. Ще гледаме само производството без да гледаме консумацията, за да не насърчаваме излишното разхитителство.

Други от стоте критерия ще са общия обем на търговския и обема на военния флот. Каква е числеността на армията, с колко ядрени бойни глави разполага държавата и т.н.

Не е лошо да има и нещо свързано с екологията. Например, каква е площта на девствените гори и каква е площта на всички гори без значение дали са девствени или не. Каква е площта на резерватите за диви животни. Колко туристи са посетили държавата.

Не мога точно да кажа кои ще са стоте критерия, които ще определят относителните дялове на държавите, но ще падне голям пазарлък докато се определят, защото всяка държава ще дърпа чергата към себе си. Важното е, след като веднъж се определят тези сто критерия, повече да не се пипат.

Когато нова държава се присъединява към International Bank, то ще бъдат напечатани допълнително и ще бъдат дадени на новата държава толкова пари, колкото е нейния относителен дял в момента на присъединяването. Когато някоя държава реши да излезе от този валутен съюз, тя ще трябва да върне съответното количество пари.