Могат ли да бъдат спрени вирусите и СПАМ-а. Технически това не е проблем, но на практика е невъзможно, защото противоречи на интересите на службите и на големите корпорации. Новите програми и новите операционни системи идват с нови вратички отворени за проникване във вашия компютър, за да могат да ви следят и контролират. Аз лично нямам нищо против службите да влизат в моя компютър. Нека ровят, нека гледат, да душат и да слухтят, но това което не ми харесва е, че през вратичките оставени за службите може да влезе всеки технически грамотен тинейджър и да съсипе компютъра ми.

Затова аз искам да имам операционна система, която да има официален вход предназначен за службите, но този вход да е кодиран и да е само за тях, а да няма вратички които са отворени и достъпни за всеки комуто е скимнало да ми рови в нещата. Това разбира се няма как да стане, защото интерес от вирусите имат не само службите, но и Onlysoft. Ако няма вируси, всеки ще може да инсталира каквато си програма иска и тогава тяхното величие би залязло.

Може ли да се реши проблемът с СПАМ-а. Технически това не е никакъв проблем. Преди десетина година предложих решение на проблема и дори направих такава работеща система (www.2-box.com). Моята система, макар и да работи, не е съвсем завършена, защото я правих сам с помощта да един-двама приятели. Няколко години след мен Бил Гейтс предложи същата идея. Явно идеята не е била много сложна, щом и той се е сетил. Въпреки това той не успя да реализира идеята си и не защото е нямал пари да наеме десетина програмисти, а защото СПАМ-а е в интерес на службите и на големите корпорации, а срещу тях никой не може да се противопостави. В момента Зукърбърг предлага отново същата идея за решаване на проблема със СПАМ-а, но и той като Бил няма да успее да я реализира, защото и той не е по-голям от службите и от парите на корпорациите.

Все пак, аз предлагам да се откажем от кражбата и измамата. Тоест, предлагам да се откажем от СПАМ-а, защото той е вид измама. Не на всички ще е изгодно това, но да угодиш на всички е невъзможно. Специално, службите хич няма да са щастливи, защото няма ли измама няма и служби. На тях това им е работата, да мамят и да разкриват измами.

За рекламата

Предлагам да се откажем и от рекламата и не само защото това е измама. Рекламата има още много други неприятни страни. Първо, рекламата е адски досадна. Гледаш някакво тъпо предаване по телевизията и то прекъсва и започват едни още по-тъпи реклами. По времето на комунизма навсякъде имаше окачени лозунги от типа: „Комунистическата партия ми дава желание за живот.“ Сега навсякъде има реклами от типа: „Презервативите Гума предпазват от появата на нежелан живот“

Когато комунизма свърши изчезнаха лозунгите, които рекламираха социализма и на тяхно място се появиха реклами на дамски превръзки. Имаше лозунги от типа „Истинският комунист не пие и не пуши!“ На тяхно място дойде рекламата: „Истинският мъж пие от нашето уиски и пуши от нашите цигари!“ Когато лозунгите бяха заменени от реклами, хората много се зарадваха, защото им беше писнало от лозунги, а и рекламите бяха много по-пъстри и по-шарени. Оказа се обаче, че колкото по-пъстра и по-шарена е една реклама, толкова е по-досадна!

Защо рекламите са досадни? Не може ли да се направи реклама, която да хареса на хората, да име е драго да я гледат и слушат? Може, но целта на рекламата не е да ви хареса, а да ви накара да купувате. Щастието не е правилното потребителско чувство. Щастливият човек не се нуждае от нищо, той просто се наслаждава на своето щастие. Щастието не е това, което ще ви накара да купувате. Кои са правилните потребителски чувства, към които се е насочила рекламата?

Първата цел на рекламите това е чувството на неудовлетвореност. От телевизора ти казват: „Ти нямаш това, ти нямаш онова! Часовника ти е стар модел, колата ти е грозна, не ти ли е неудобно да караш такава кола?“ Това е неудовлетвореност към материалното ти състояние, но много по-неприятна е неудовлетвореността към теб самия: „Ти си дебел, плешив, миришеш лошо, от косата ти вали пърхот, на околните им е гадно да те гледат!“ Разбира се, след като рекламата те убеди, че ти имаш проблем, веднага ти предлага решение под формата на нов часовник, нова кола или шампоан, от който ще ти порасте коса, ако си плешив, ако не си, ще спре да ти пада пърхот и при всички случай ще започнеш да смърдиш много по-приемливо.

Втората цел на рекламата е чувството на страх. Плашат те с микроби и някакви ужасни болести. Целта е така да се паникьосаш, че да си готов да закупиш всеки продукт, който твърди, че те предпазва от тази невидима, а често и несъществуваща заплаха.

Третата цел на рекламите е дребнавостта. За българина казват, че най го е страх да не настине и да не се мине. Това е чувството за дребнавост, което осигурява мощен потребителски стимул. Рекламите ни казват: „Ще изпуснеш промоцията, тук е по-евтино с 2 стотинки! Ние ти даваме три на цената на две! Ако не дойдеш при нас, ще се минеш!“

Затова рекламите са неприятни. Целта им не е да те направят щастлив, а нещастен, защото нещастният човек е много по-добър потребител от щастливия. Друга причина рекламата да е досадна е това, че тя трябва да бъде забелязана. Ако нещо не те драни, ти не го забелязваш. Затова основно задача на създателите на реклами е да ги направят максимално дразнещи, гнусни и неприятни.