Тъй си бъбреха четиримата приятели, но това беше последния път, когато се видяха, а днес тук са само Петьо и Гочо, другите двама продължават да закъсняват.

Най-накрая се появи Тошо. За съжаление той донесе една ужасна новина: Бяха убили Христо!

 – Как се случи това? – попита с разтреперан глас Петьо.
 – Някакъв нигериец го заклал – обясни Тошо. – Нигериеца и жена му имали проблеми и не можели да си направят бебе. Христо им помогнал, а за отплата нигериеца му теглил ножа.
 – Както се казва: „Няма ненаказано добро“ – тъжно промълви Петьо.
 – Може би, все пак има и друга причина за това убийство. Едва ли го е заклал само защото им е помогнал – предположи Гочо.
 – Не е само заради това – съгласи се Тошо. – Оказва се, че уникалният метод на Христо за лечение на безплодието при жените е да им инжектира собствената си сперма.
 – И къде точно им я е инжектирал? – попита Гочо, който обичаше пикантните подробности.
 – Откъде да знам къде точно им я е инжектирал – сопна се Тошо. – Аз да не съм доктор. Христо си разбираше от работата и той най-добре е знаел къде да инжектира.
 – Добре – намеси се Петьо. – Но досега Христо е приложил своя уникален метод на страшно много жени, как до сега никой не го е хванал?

Тошо въздъхна дълбоко и обясни:
 – Всички жени, които Христо е лекувал, са били българки и след лечението се е очаквало да им се роди бяло българче и точно това се е случвало. За съжаление нигериеца очаквал черно бебе, а му се родило едно кафяво момченце.
 – Толкова ли е тъп Христо? Не се ли е сетил, че щом бащата и майката са черни не е подходящо да прилага уникалния си метод? – възмути се Гочо.
 – Нямало е откъде да знае – оправда го Тошо. – При него дошла за лечение една кенийка женена за българин. При това българинът имал едно съвсем българско име. Казвал се е Маркс Петров. Христо нямало откъде да знае, че този българин е от нигерийски произход и че всъщност е по-черен дори и от жена си.
 – Маркс не е типично българско име – възрази Петьо.
 – Да, – съгласи се Тошо. – Маркс не е, но Петров е една съвсем българска фамилия.

Гочо започна да разсъждава на глас:
 – Добре, но защо нигериеца е насочил подозрението си директно към Христо. Тук има много българи и всеки един може да е баща на кафявото момченце.

 – Защото са проклети мюсюлмани – избухна яростно Тошо. – При тях съпружеската вярност е свещена и Маркс дори и за момент не е предположил, че жена му може да му е сложила рога.

Така е, при българките беше различно. Случваше се понякога да се разбере, че бащата не е този, който трябва, но българките доста хойкаха и затова гледаха в такива случай да не се вдига излишен шум. Понякога правеха ДНК тестове на двама-трима потенциални бащи, но дори и нищо да не откриеха, никога не са си помисляли да хвърлят вината върху лекуващия ги лекар.

Настъпи тежка тишина. Единственото, което се чуваше, беше оглушителния вой на чалгата, която дънеше в бар „Мазе“. Накрая Тошо наруши мълчанието и каза:
 – Ние трябва да отмъстим за смъртта на нашия приятел и да заколим нигериеца.
 – Не е ли по-добре да оставим на съдебната система да отмъсти вместо нас – плахо попита Петьо.
Тошо му отговори:
 – Ти сам знаеш, тарифата за убийство е триста лева подкуп, след което те оправдават и те изкарват невинен като новородено. Триста лева не са достатъчно отмъщение за смъртта на Христо. Справедливостта изисква – зъб за зъб и око за око.
 – Но кой от нас ще отиде да заколи нигериеца? Аз не съм в състояние дори и пиле да заколя, а камо ли нигериец – възпротиви се Петьо.

Тошо се обърна към Гочо и му каза:
 – Ти трябва да отидеш и да отмъстиш за Христо. Петьо не може, а и той е твърде важен за българската археология. Аз самият съм твърде важен за българското порно. Само ти на никого за нищо не си нужен. Ти трябва да поемеш този риск и да убиеш нигериеца.
 – Но ти сам каза, че тарифата за убийство е триста лева подкуп. Аз нямам триста лева. Ако го убия, ще трябва да изгния в затвора – запротестира Гочо.
 – Няма проблем – отвърна му Тошо. – Ти само му резни гръкляна, а за подкупа не му мисли, аз ще го платя.

Гочо се замисли за известно време и после мъдро отсече:
 – Не, няма да закачаме нигериеца. Той е имал право да убие Христо. Освен това сделката е честна. Маркс е заклал Христо, но той ще отгледа сина му като свой собствен. Тоест имаме – живот срещу живот.