– Каква е разликата между сводничество и сватовничество? – попита Тошо. – И в двата случая се предлага едно и също и единствената разлика е, че в единия случай става дума за един час, а в други случай говорим за цял живот. Това, което аз предлагам, по времетраене е много по-близо до сватовничеството отколкото до сводничеството. Дори може да оформяме сделките като пробен брак или като годеж.
 – Въпреки всичко, готов съм да се обзаложа, че това, което предлагаш е незаконно – каза Гочо. – Освен това за годеж е нужно момичето да има право да се омъжи, тоест да е на 18, а от къде ще намериш в България осемнайсет годишна девственица?
 – По закон може и на 16, ако е с разрешение на родителите – възрази Тошо.
 – Това няма много да ти помогне, защото българките се отварят много по-рано – вдигна рамене Гочо.
 – Но защо циганите могат да продават 12 годишни момичета на пазара за булки, а аз да не мога да продам девствеността им в Интернет? – ядоса се Тошо.
 – Циганите са мнозинство, а мнозинството може да прави каквото си поиска. Ние сме малцинство, а малцинството може единствено и само да си наляга парцалите – обясни му Гочо.

Христо отново се намеси:
 – Значи Тодоре, ти искаш да направиш всичко това, само за да изкараш кинти?
 – Нищо подобно! – възмути се Тошо. – Аз ще го направя, за да променя отношението на българките към девствеността, по този начин ще повиша морала, а там където има повече морал се раждат повече бебета. Аз искам да спася българите като народност, а що се отнася до кинтите, не ме мисли, проститутките ми докарват достатъчно.

И Гочо имаше идея за това как да се запази българския род. Той изпъчи тумбак и заговори:
 – Идеите ви за това да се извади секса от училище и да се насърчи запазването на девствеността не са лоши, но са твърде закъснели. Това можеше да помогне, ако ние още имахме деца. Сега вече българчета практически няма и затова ние българите трябва да престанем да гледаме в миналото и да се обърнем към бъдещето, а нашето бъдеще е в старческите домове.
 – Да се говори за старческите домове е безсмислено – възрази Тошо. – Това е все едно да се говори за смъртта. Това са неща, които ще дойдат, независимо от това искаме ли ги или не.
 – Без значение то това дали това ти харесва или не, но бъдещето на българския род е в старческите домове и вместо да си зариваме главата в пясъка, е по-добре да погледнем това бъдеще и да видим как можем да го използваме, за да спасим нещо от нашата цивилизация.
 – Добре, каква ти е идеята. Как старческите домове ще ни помогнат да оцелеем? – попита Тошо.
 – В момента българите имат проблем с размножаването и не правят деца. От друга страна циганите се размножават толкова ефективно, че чак не успяват да отгледат всичките деца които са произвели. Затова те дават на българите част от циганетата и ние ги отглеждаме в сиропиталища. Идеята ми е да обединим старческите домове със сиропиталищата и по този начин да дадем на отиващите си българи шанса да предадат на някого своите знания, език, култура и цивилизация.
 – Гочо, как си я представяш тая работа? – възрази му Христо. – Група изкуфели старци и престарели бабички, а около тях търчат млади и здрави циганета. Ами, българските старци няма да имат никакъв шанс да се наложат над циганетата, а камо ли да ги възпитат и да им предадат нещо от езика си и културата си.

 – И аз мисля така – включи се Петьо. – Циганета ще бият и малтретират българските старци и вместо те да прекарат спокойно старините си в един луксозен старчески дом, ще им се наложи да воюват с банда малки дяволчета. Тоест, ние ще пратим българските старци директно в ада. Не е ли по-добре да ги оставим на спокойствие да умрат сами забравени от Бога и от хората, вместо да ги пращаме на първата линия на фронта.

Гочо продължи да излага тезата си, без да се плаши от възраженията на опозицията:
 – Властта обикновено се налага с мускули, но това далеч не е единственият начин. Ние ще дадем право на старците да решават кой остава в старческия дом и кой се връща обратно в сиропиталището. Това ще ги направи абсолютни господари. Те ще могат да дават дребни поощрения като „Ще ти купя сладолед“ и да налагат дребни наказания, като „Няма да гледаш телевизия“, но истинската власт ще идва от това, че те ще връщат в сиропиталището циганетата, с които не могат да се справят.
 – Значи пак ще има сиропиталища? – попита Петьо.
 – Да, ще запазим старите сиропиталища, но сега те ще са нещо като наказателен батальон за циганетата, които не подлежат на превъзпитание. Ще запазим и старите старчески домове за старците, които искат да умрат самотни и безполезни. Все пак, повечето българи ще предпочетат да умрат заобиколени от любящи циганета, които се грижат за тях и поглъщат жадно всяка тяхна дума. По този начин ние българите няма да изчезнем напълно, защото нещо от нас ще продължи да живее, като част от културата на един друг народ.
 – Циганите са едни елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят – каза Тошо, който не изпитваше особено голяма любов към тези хора. – Не виждам как можем да им предадем нещо от нашата култура.
 – Независимо от това дали циганите ти харесват или не, трябва да признаеш че те са бъдещето на България и да помислиш как ние можем да се включим в това бъдеще. Навремето, когато са се появили бозайниците, динозаврите са направили същата грешка. Тогава бозайниците са били едни обикновени плъхове, за разлика от динозаврите, които били огромни и силни. Динозаврите приели бозайниците за елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят, но не осъзнали, че бъдещето е именно в тях. Ако динозаврите бяха предали на бозайниците част от културата си и опита си, то нещичко би останало от тях. Те обаче били прекалено горди, за да общуват с по-нишите същества и затова изчезнали безследно, без да оставят нищо след себе си.
 – Не си прав – възрази му Петьо. – Динозаврите не са изчезнали напълно, защото от тях са останали едни величествени фосили, които днес красят природонаучните музей. Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да погледнем какво е останало от другите древни народи.
 – Е, и к'во е останало? – ехидно попита Тошо.
 – Вземете за пример траките. Това е един древен народ живял на нашите земи, който е нямал писменост и не е оставил никакви писмени документи.

$$$

 – Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да последваме примера на траките и да започнем да строим гробници.

Петьо погледна замечтано към бъдещето и каза:
 – Искам един ден когато умра да ме заровите в гробница, заедно с цялата ми колекция от съветски часовници. След време археолозите ще ме открият сред всичките тези часовници и ще ме помислят за велик български владетел. Така ще се запази паметта за България и за българите.