***

Навсякъде ставаха важни неща. Китайците излитаха в космоса, Били разсъждава дали да разреши създаването на квантовия компютър, Безкрачко крадеше, а Гочо гледаше порно. Имаше само едно място, където нищо важно не се случваше. Мястото беше овалният кабинет на белия бункер. Там седеше Арнолд, зяпаше през прозореца и пушеше пура. Арни беше актьор и сега играеше най-великата си роля. Преди една година го бяха наели да играе американски президент. Е, беше имал и по-добри роли, но никога не толкова добре платени.

Пурата особено му се услаждаше, защото преди година беше забранил пушенето и всеки, запалил цигара, директно отиваше в затвора. Хубаво беше да си президент и за теб законите да не важат, да пушиш пура и да зяпаш през прозореца. Е, това не беше точно прозорец, защото белият бункер се намираше на два километра под земята, надеждно скрит в здрава гранитна скала. Всъщност Арнолд зяпаше един от LCD екраните, но те бяха толкова добри, че нямаше никаква разлика между тях и истинския прозорец.

***

На другата сутрин Гочо Гочев се събуди с подчертано лошо настроение. Единственото порно, което беше гледал предишната нощ, беше сексът между две хлебарки. Беше се опитал да спи, но в София никой не спеше, защото от големи екрани се сипеха реклами. Софиянци не можеха да мигнат, защото кметът им Безкрачко беше поставил огромни рекламни екрани на всеки ъгъл. Отвсякъде се чуваше: „Удължете си носа! Само за 999 евро ние ще ви направим нос като на Пинокио! Не се колебайте, обадете се сега!“