Това беше една огромна несправедливост, защото бай Георги наистина беше много добър човек, никому не е казал лоша дума, на никого не е отказал да помогне. Колко пъти са идвали при него да го молят: „Бай Георги, помогни. Съседът ми дължи пари. Моля те, прати момчетата да го поотупат малко.“ Бай Георги не отказваше, а помагаше, а сега същите тези хора се правеха, че не го познават, само защото е сменил уискито с антифриз.

– Здравейте – промълви старецът смутено и пак извърна поглед.
– Бай Георги, мога ли да те помоля за нещо? – попита Гочо.

Старецът погледна с почуда. Никой вече не търсеше помощта му. Дали пък отнесеният доцент още да не е разбрал, че той вече не е бригадир на група биячи и че вече на никого с нищо не може да помогне.

– Сготвил съм цяла тенджера лучена супа и не мога сам да я изям. Ще ми помогнеш ли, грехота е да се хвърля.

И други даваха милостиня на стареца, но го правеха така, че да го унижат. Хората имаха нужда да избиват комплекси и го правеха върху бедния беззащитен старец. Само Гочо се опита да пожали достойнството му. Бай Георги така се трогна, че не можа да каже нищо само кимна и последва Гочо по стълбите към боксониерата му.

.