Гочо продължаваше пътя си към дома. В момента се движеше по една улица, която се водеше за пешеходна. В София под пешеходна улица се разбираше нещо средно между паркинг и бит пазар. Доцентът пълзеше под коли и се промъкваше през дупките, които съпротивата беше пробила в пешеходните огради. Гочо не си спомняше в София някога да е имало пешеходна улица, но си спомняше времето, когато в България имаше други градове освен София и в тези други градове имаше истински пешеходни улици. Това бяха отдавна отминали времена преди Съветът да започне програмата за унищожението на българите.

На улицата Гочо видя един гаден вегетарианец, който лепеше листчета, на които беше напечатал: „Обичайте животните, не ги яжте!“. Гочо не обичаше вегетарианците, а този особено го дразнеше. Какво имаше срещу малките розови прасенца, защо ги мразеше толкова много, че желаеше изтреблението на техния род? Разбира се, ако зададете този въпрос на тази гадина, то тя ще ви отговори, че не желае да унищожи всички прасенца, а мисли да остави две, които да показва на децата в зоопарка. Какво би казал той, ако Гочо предложи да се унищожат всички вегетарианци и да се оставят само двама, заключени в зоопарка?

Всъщност Гочо напразно се сърдеше на вегетарианеца, защото той беше идеалист, искрено вярващ, че прави нещо добро за животните. За съжаление точно идеалистите са истинските злодеи, от които трябва да се пазим. Съветът имаше програма, която трябва да убеди хората, че бъдещето на рода им е без значение, а единственото важно са парите и техният жалък животец. Вегетарианецът се опитваше да убеди хората, че прасето държи на жалкия си свински живот повече, отколкото на бъдещето на целия свински род. Дори и най-големият злодей и престъпник не би направил това, което правеше вегетарианецът, а той го правеше не защото е злодей, а защото е идеалист, което си е същото.

Според вегетарианеца за прасето е важно да умре от старост, като една грохнала свиня, вместо да загине под ножа като млад и силен шопар. Според този тъп идеалист за прасето е много важно дали след смъртта си ще бъде кремирано или ще бъде изядено от червеите. Всъщност на прасето не му пука какво ще стане с тленното му тяло след края на жизнения му път и то няма нищо против да бъде изядено от червей като Гочо.

******************

Междувременно над далечната китайска страна изгря Дългата месечина. Ако си мислите, че това за Дългата месечина е някаква метафора, използвана от автора, то сте сбъркали романа. Авторът на това писание не използва метафори, нещо повече, той дори не знае какво е това метафора. Както и да е, Дългата месечина си е просто Дългата месечина и се нарича така, защото през 2010 година около земята обикалят две месечини. Едната е добрата стара месечина, която си я има от милиони години, а втората се кипри на небосклона от 2009 година, когато беше изведена в орбита от една раздрънкана и разпадаща се от старост американска совалка.

Ще попитате как може совалката да изведе в орбита нещо, което тежи милиони тонове и е с размер хиляди километри. Всъщност размерът на Дългата месечина не беше чак толкова голям, но тя изглеждаше по-голяма от луната, защото беше много по-близо от нея. По същия начин луната изглежда по-голяма от слънцето, макар това всъщност да не е така.

Въпреки че Дългата месечина беше по-размер значително по-малка от луната, тя все пак си беше огромна. Това беше най-големия спътник, който човечеството някога е извеждало в околоземна орбита. Все пак Дългата месечина далеч не беше тежка, защото тежеше само някакви си 20 тона. За сравнение – руската международна космическа станция „Мир“ тежеше пет пъти повече. Американската международна космическа станция тежеше двадесет и пет пъти повече, а китайският космически геврек тежеше цели сто и двадесет пъти повече.

Ще попитате как може нещо толкова леко да е толкова огромно. Тайната се криеше в това, че Дългата месечина беше направена от свръхтънко фолио и представляваше нещо като космически мехур, пълен с вакуум. По-точно вътре имаше малко водород, но той беше толкова малко, че си беше почти вакуум. Тоест, Дългата месечина беше нищо, което не върши никаква работа, но което струва много пари и носи много пари. Ще се зачудите как може нещо, което не върши работа, да носи пари. Зависи от това какво разбирате под работа. Според марксистите работа е само това, което се прави със сърп и чук. Според монетаристите работа е всяко нещо, което носи пари. Според други философи работа е това, което носи пари по честен начин, макар тези философи да не уточняват кой начин е честен и кой не е. Например, ако някой ви пребърка джобовете и ви свие портфейла, дали може да му зачетем това като работа? Ами ако ви измами и ви накара сам да му дадете паричките си? Както виждате не е ясно какво точно е работа и какво не е. Дългата месечина носеше пари чрез реклама, а това е вид измама, което не е работа, поне според марксистите.