– Представяш ли си! За всяка хромозома има по две възможности. Тоест ДНК-то на нашето дете може да се получи по 2 на степен 46 начина. Това прави към 64 трилиона различни комбинации. Това е много повече от всички хора, живели някога на планетата Земя.

Ани не можа да разбере тази дедукция, но оцени факта, че Гочо се опитва да я свали с математически формули.

– Съжалявам, Гочо, но нашият брак е невъзможен. Ние вече живеем в класово общество. Аз не мога да изляза от моята социална група и да се омъжа за теб.

– Но защо така? – промърмори Гочо. Той и друг път беше чувал това за класовото общество, но чак сега започваше да разбира какво му говорят.

– Ами, помисли си сам. Ти преподаваш нещо си в Университета, а аз се чукам с най-големите престъпници в държавата. След малко имам делова среща с Жоро Запъртъка, следобед – фотосесия в списание „Цици“, където са ме поканили за „Дупе на месеца“, след това ще правя свирка на главния прокурор, а довечера имам участие в попфолк клуба, който е срещу парламента.

През 2010 двете най-елитни чалгаджийници бяха пред парламента и вътре в парламента. Явно Ани не пееше където и да е и не се чукаше с когото и да е. Тя продължи:

– Бих ти пуснала и на теб, защото си забавен и ме разсмиваш и защото си много грозен, а аз си падам по по-грознички, но сам виждаш, че програмата ми е така плътно заета, че не мога да ти отделя и минутка.

– Но аз те обичам! – простена Гочо, който си мислеше, че Ани е едно от онези старомодни девойчета, за които това има някакво значение.

– Гочо, любовта е нещо много красиво, бих казала дори, че любовта е нещо прекрасно, но аз не мога да си позволя да се омъжа по любов. Трябва да мисля предимно и главно за кариерата си и да избера някой, който ще ми даде тласък в полето на попфолка, а ти определено не си нужният човек.

Гочо остана без думи. На няколко пъти отвори уста, за да каже нещо, но после пак я затвори безмълвен.

– Освен това не прибързваш ли? – продължи Ани. – Това е едва втората ни среща. Не трябваше ли да мине повече време, докато ме опознаеш?

Ако имаше нещо, в което Гочо да е сигурен в този момент, това е, че не е прибързал. Единственото, за което съжаляваше, е, че не е предложил на Ани още на първата им среща. Бракът по принцип е грешка, а когато много мислиш и когато много внимаваш, не допускаш грешки. Ако беше чакал до третата среща сигурно щеше да се уплаши или да размисли.

В този момент някой позвъни на вратата.

– Това е Жоро! – възкликна уплашено Ани. – Той ще те застреля! Бързо изчезвай по водосточната тръба!

– Не ми пука – гордо каза Гочо. Любовта дава крила. В момента нищо не можеше да го изплаши, камо ли някакъв си запъртък.

– Моля ти се, недей – простена Ани. – Тук всичко ще стане в кръв. Как ще изчистя?

Гочо не искаше да създава проблеми на своята любима, затова послушно се насочи към прозореца. Улукът му се видя доста афиф и затова предпочете да слезе по гръмоотвода. Странно, как този гръмоотвод успя да издържи 110 кила, но блокът на Ани беше от старите и гръмоотводът беше правен по времето, когато хората изпипваха нещата, а не ги претупваха, както правят сега. Така че Гочо успя да слезе до долу сравнително безопасно.

Когато стъпи на улицата, всичко му се видя различно. Бръмченето на автомобилите му звучеше като песен на птички. Локвите кал му се струваха като сияйни езерца. Беше се излял един летен дъжд, който беше превърнал прахта в кал и сега Гочо шляпаше с босите си крака в тази кал и се чувстваше най-щастливият човек на света. Мислеше си колко мило и добро момиче е тази Ани, колко много я обича и че утре пак ще я види.

В последния момент, докато слизаше по гръмоотвода, Ани му беше казала да й се обади на другия ден, защото е забравила да му каже за какво го е потърсила. За какво ли й е нужен Гочо на Ани? Сигурно за секс! Каква друга нужда може да има това младо и хубаво момиче? За какво друго би могла да си мисли, когато се сеща за Гочо? Ами това ще да е. Те младите само за секс си мислят.

А това за свирката на главния прокурор? Дали беше чул правилно? Може би Ани се беше изразила алегорично и искаше да каже, че те с него ще проведат един обикновен делови разговор? Дори и да беше казала свирка, сега, когато вече знае, че Гочо я обича, тя сигурно не би му изневерила за нищо на света!

Единственото нещо, което помрачаваше настроението на Гочо, беше това, че тя го смята за грозен, при това за много грозен. Ами Гочо не се смяташе за такъв, той дори си мислеше, че е красив! Освен това не можеше да разбере перверзното желание на Ани да се чука с грозници. Явно, че на Ани й беше омръзнало от млади и красиви мъже и й се искаше някакво разнообразие.

Това напомни на Гочо за неговия приятел Бате Емо, който беше донжуанът на гимназията и който чукаше най-хубавите мадами, докато Гочо седеше на сухо. Веднъж Бате Емо му каза: „Да знаеш, Гочо, доебало ми се е нещо грозно“. Нищо чудно, Бате Емо беше разглезен като малко дете, на което му е омръзнало да го тъпчат с шоколад. Що не беше на мястото на Гочо? Тогава щеше да каже: „Боже, как ми се е доебало! Грозно, хубаво, няма значение“.

Бате Емо не беше нито богат, нито красив. Тайната на неговия успех се крие в това, че той не харесва жените. Не, Бате Емо не е педерас. Той не харесва нито единия от двата пола, а за да си педерас трябва да си падаш по мъже. Жените чувстваха една незаинтересованост от страна на Бате Емо, която ги мотивираше да си легнат с него само и само, за да им обърне внимание.

Така са устроени хората, искат това, което е трудно достъпно. Що народ се изтрепа да катери Еверест, докато около София има куп дребни хълмчета, на които всеки може да се качи, но никой не си дава зор да ги катери. Това е причината, поради която жените не харесват Гочо, той е твърде лесно достъпен. Той от своя страна обича Ани, защото тя го реже. Ще кажете, ами май Ани не е от най-недостъпните. Може би в глобален мащаб това да е така, но за Гочо тя е недостижим връх и той си мисли, че щом за него това е така, то така е и за останалата част от човечеството.

Гочо чувстваше огромна гордост заради това, че не се беше уплашил и беше предложил на Ани да сподели живота си с него. Вярно е, че тя му беше отказала, но той поне беше опитал. Един ден, към края на дните си, Гочо ще постъпи в някой мизерен старчески дом и тогава другите старчоци ще го запитат: „Гочо, ти направи ли нещо през този живот? Опита ли, поне веднъж, да промениш съдбата си, за да не свършиш като жалък самотник заедно с нас?“ Сега вече Гочо може гордо да им отговори: „Да, опитах. Предложих на Ани да стане моя жена. Наистина, не успях, но поне опитах!“

***