Очевидно Ани имаше добро сърце, защото се отнасяше много мило с Гочо. Другите мадами го режеха още на първото, най-много на второто обаждане, докато тя продължаваше да го търпи. Все пак Гочо беше започнал да се отчайва. Дали наистина Ани е толкова заета, че не може да го види, или просто се опитва да го отреже по по-деликатен начин. Когато си влюбен, винаги предпочиташ най-изгодното за себе си обяснение, дори и то да не е най-логичното. Например, ако видиш любимата да се целува с някакъв младеж, си казваш: „Сигурно това е брат й“. Ами защо се целуват с език? „Сигурно те в тяхното семейство така си се целуват“.

Таман Гочо се чудеше дали да звънне на Ани за тринадесети път, и тогава стана чудо. Тя му се обади и каза, че иска да го види! Уговориха се след петнадесет минути той да я чака пред тях. Както казахме, в Обеля разстоянията са къси и след петнадесет минути Гочо вече висеше пред блока на Ани.

Два часа по-късно Гочо пак си беше там. Той звъня три пъти на Ани и всеки път тя му казваше, че е почти готова и до пет минути ще слезе. На четвъртото обаждане Ани го покани да се качи горе и там да я изчака, докато се приготви.

Гочо изкатери стълбите с леко разтреперани колена. Той много се вълнуваше, защото в ума му се беше загнездил един пъклен план. Гочо възнамеряваше да предложи сърцето си и да поиска ръката на Ани и още преди тя да се е усетила, да я заключи вкъщи, за да му готви и да му ражда деца.

Гочо изтри потта, избила по челото му, и позвъни на звънеца. Беше леко задъхан, веднъж от вълнение, втори път от това, че Ани живее на петия етаж, а асансьорът не работи. Гочо си беше на години и комбинацията от вълнение и физическо натоварване му идваше малко в повече.

Вратата се отвори и се появи Ани, която току-що беше излязла от банята. Знам какво си мислите. „Щом излиза от банята, сигурно е гола!“ Нищо подобно. Ани беше с две кърпи. Едната беше увила около пищните си форми, а другата беше поставила на главата си под формата на нещо като тюрбан. Освен това Ани имаше и джапанки.

– Влез, Гочо. Седни тук и изчакай минутка, докато се облека.

Доцентът влезе в хола. В момента той мислеше кой е най-подходящият момент да задейства пъкления си план. Може би беше добре да изчака Ани да се облече, за да има повече тържественост в този драматичен момент. Гочо прецени, че при скоростта, с която Ани се облича, ако реши да изчака, може да си остане стар ерген. Затова, без да губи повече време, той подви едното си коляно, както правеха по филмите, и смело каза:

– Ани, ти ме питаше защо искам да те видя. Аз ти казах, че искам да разбера дали ти си момичето на моите мечти. Но това беше преди. Сега вече знам, че момичето на моите мечти – това си ти. Искам да станеш моя жена и майка на моите деца.

Ани беше леко стъписана. Тя е много красива, но дори и на нея не всеки ден й предлагат брак, освен когато беше на екскурзия в Турция, но това не се брои.

– Женитба, деца – усмихна му се тя. – Аз съм твърде млада за това. Сега е времето, в което аз трябва да мисля за кариерата си на попфолк певица. А с тези неща ще се занимавам, когато им дойде времето.

Гочо се опита да обясни на Ани какво чудо на природата е размножаването. Разказа й как 23 от неговите хромозоми ще се слеят с 23 от нейните и така ще се получат 46-те хромозоми на тяхното дете.