Франк пропусна това покрай ушите си. Явно беше, че Джони знае, че разговорът им се подслушва и използва случая, за да каже нещо, с което да се подмаже на Черната вдовица. Главният инженер на Onlysoft също не изпускаше подобни случай, за да целуне задника на Маман, но днес не му беше до това. Затова Франк само подкани Джони да продължи разказа си:
 – И какво ви каза председателката?
 – Тя, също като Архимед си лежала във ваната, в момента когато я е осенила гениалната идея. Тогава тя ми се обади и ми каза: „Джони, опитай да говориш с Гочо като с човек. Обясни му, колко е важно за цялото човечество той да ни даде формулата на Изкуствения Интелект и го попитай какво той би искал в замяна срещу тази формула.“

„Адски гениална идея, няма що!“ – помисли си Франк – „Обаче, за да влезе в историята редом до Архимед, тя трябваше да тича гола по улицата и да вика: Еврика, еврика! “

Уви, Маман не беше достатъчно емоционална за подобен жест, а това е жалко, защото тя определено има какво да покаже. Освен това голата председателка би била много по-приятна гледка от дъртака Архимед.

 – И какво му предложихте на Гочо? – попита Франк.
 – Първо му разказах за ледниковия период и му обясних че след няколко години ще загинат около седем милиарда човека. Казах му, че ако имаме формулата на Изкуствения Интелект ще можем да спасим сто милиона.
 – И той какво ви отговори? – прошепна Франк.
 – Каза ми, че щом ще умрат седем милиарда, сто милиона повече или по-малко са без особено значение.
 – Интересно, – оживи се Франк. – Този Гочо все пак не е чак толкова глупав, за колкото го мислим.
 – Аз му обясних, че не е важно колко ще умрат, а колко ще останат и че в единия случай ще останат сто двадесет и пет милиона, а в другия само двадесет и пет.
 – И какво каза Гочо?
 – Каза, че двадесет и пет милиона са предостатъчни на човечеството, за да оцелее. Ние вече сме преживели много ледникови периоди, като в такъв момент хората са били много под един милион, но това не е било проблем за оцеляването им.
 – Всъщност, и аз мисля така. – каза Франк. – Какво като останем двадесет и пет милиона. По-добре е да имаме малка интелигентна компания, отколкото една планета претъпкана с глупаци.

Джони продължи разказа си, без да обръща внимание на еретичните мисли, които се въртяха в главата на Франк:
 – Тогава се обадих на Маман и отново я попитах какво да правим. Тя ми каза, че сто милиона звучат твърде абстрактно. За да се трогне Гочо трябва тези хора да добият лице. Каза ми да му дам примери на конкретни хора, които биха оцелели, единствено и само, ако имаме Изкуствен Интелект.
 – И вие какви примери му дадохте? – попита Франк.
 – Казах му, че той ще е един от тези сто милиона, но това, за съжаление, не го впечатли особено. След това, му казах, че живота на неговите приятели Петьо и Тошо зависи от това дали ще имаме формулата на Интелекта. Уви, дори и това не го трогна.
 – Но вие сте го излъгали! – запротестира Франк. – И Гочо и приятелите му са в онези седем милиарда, които ще умрат от глад независимо от това ще има Изкуствен Интелект или няма да има. Те и сега са почти умрели от глад, а какво остава, когато започне ледниковият период.
 – Така е, излъгах го, – съгласи се Джони. – но това е благородна лъжа.

„От кога пък станахте такива благородни“ – помисли си Франк.

Джони подслушваше всички разговори, но мисли все още не можеше да чете. Затова той продължи разказа си без да знае какви мисли се въртят в този момент в главата на Франк.

 – Като видях, че няма да стане с приятелите му, реших да му покажа снимките на сто чалга певици, чиито живот зависи от това дали той ще се съгласи да сътрудничи с нас.
 – И това подейства ли? – нервно попита Франк.
 – Това определено подейства. Гочо внимателно разгледа стоте снимки, които му бях дал и попита дали мога да му дам още информация, за да научи повече за въпросните певици. Аз веднага му дадох още снимки, за да може да опознае момичетата по-детайлно.
 – Как така по-детайлно? – попита с недоумение Франк.
 – Много просто – отвърна му Джони. – На първите снимки, които му бях дал момичетата бяха полуголи, а на вторите бяха така както майка ги е родила.
 – И какво стана – попита Франк, който вече губеше търпение.
 – Ами, Гочо разгледа новите снимки, още по-внимателно и накрая каза, че, според него, тези момичета имат достатъчно подкожна мазнина и вероятно няма да бъдат измежду загиналите от глад и студ.
 – И вие какво му отговорихте? – поинтересува се Франк.
 – Нямаше как, аз му обясних, че това, което виждана под формата на цици и устни, не е подкожна мазнина, а силикон.