На другата сутрин Франк отново цъфна в кабинета на мистър Джонсън. Явно, че въпросът за създаването на Изкуствения Интелект живо вълнуваше младото инженерче, защото той цяла нощ не беше спал и дори на няколко пъти се беше опитал да дойде да досажда на директора на ЦРУ, но охраната не го допусна. На Джони му беше писнало от съветите на главния инженер на Onlysoft и затова беше наредил на охраната учтиво да го отпраща.

Въпреки това, на сутринта Франк тържествено беше въведен в кабинета на директора, където Джони го посрещна със самодоволна усмивка:
 – Успяхме! Справихме се с поставената ни задача! Както винаги, докато вие, мързеливците от Onlysoft спинкахте в креватчетата си, ние професионалистите от ЦРУ работихме. Не спахме цяла нощ, но решихме задачата, която вие твърдяхте, че била нерешима!

 – Какво се случи? Коя задача решихте? – попита Франк с треперещ глас. В този момент устата на инженера пресъхна, а колената му се разтрепериха.
 – Гочо кандиса! Успяхме да придумаме този тъпак! Вие твърдяхте, че не можем да се справим, че той нямало да издържи на интервюто, че нямало с какво да го подкупим, но аз и моите служители отново доказахме, че сме професионалисти и решихме задачата.
 – Но как, как успяхте да го излъжете? – простена Франк.
 – Благодарение на Маман. Тази жена е гении! Всички ние я мислим за една обикновена курва, но тя е мъдрец, чийто гениални прозрения ще останат в историята.