Подобно е положението между мъжете и жените. По-принцип жените живеят повече от мъжете, но техния фертилен период е много по-кратък. Тоест, те имат много по-малко време през което трябва да се реализират на сексуалния пазар. Приятелство предполага, че правиш услуги с надеждата да ти се отблагодарят. Когато времето е малко няма за кога да ти върнат услугата, а и вероятността да срещнеш повторно човека на когото си помогнал намалява с намаляването на времето.

При мъжете фертилния период е много по-дълъг от този при жените и затова те залагат повече на приятелството. При мъжете има правило: „Не свалям гаджетата на приятелите си“. Далеч не всички мъже спазват това правило, но при жените подобно правило въобще не съществува.

Има още една причина, поради която на мъжете им се налага да бъдат коректни. Когато два индивида от мъжки пол имат сметки за уреждане, това често води до саморазправа. Малките деца се бъхтят в училище и почти нищо не им става, но когато пораснат ударът им натежава и последствията стават доста по-сериозни. Възрастните мъже почти никога не се бият, но стигне ли се до истински бой вероятността за летален изход е доста висока. При жените е различно. Когато две съпернички се срещнат, те се гледат лошо, но до бой обикновено не се стига, а и да се стигне, това е само радост за мъжките очи, без сериозни наранявания и травми.

Има и други подобни закономерности. Например чергарите залагат предимно на кражбата и на измамата, докато тези които водят отседнал начин на живот са доста по-честни.

Когато кажем чергар, обикновено си представяме циганин, макар че повечето цигани живеят отседнало и само една малка част от тях щафъкат нагоре надолу. Така е, защото циганите, които си имат къщи живеят някъде далеч от нас и ние много много не ги виждаме, докато чергарите непрекъснато ни се мотаят в краката и затова оставаме с впечатлението, че всички цигани са чергари.

Защо чергарите са по-некоректни от тези, които са се закотвили на едно място и не мърдат. Ами хората са много по-склонни да измамят някой непознат, когото няма да срещнат повторно, отколкото да прецакат съседа си, който рано или късно ще им го върне. И ти читателю, като отидеш някъде далеч на екскурзия започваш да разказваш на непознати измислени истории, да флиртуваш с чужди жени и дори да изневеряваш на своята. Когато си далеч и виждаш хора, които няма да видиш отново, защо ли да не ги измамиш?

Правоохранителната система също влияе върху поведението на хората. В добрата стара Англия доскоро за най-дребното провинение бесеха. Затова в тази страна до ден днешен има особено уважение към закона. Разбира се, да си честен и да спазваш закона не е съвсем едно и също. Например, българите са доста честни относително, но законът хич не го спазват.

Интересен пример в това отношение са Съединените щати. В тази страна голяма част от населението води чергарски начин на живот, макар че там, доколкото знам, пътуват с каравани, а не с черги. От друга страна там правоохранителната система е една от най-лютите. Резултата от сблъсъка между тези два фактора е, че затворите им са пълни с бедни хорица, който са стъпили на криво и са нарушили някой закон.

***
Какъв е изводът? На коя стратегия да заложим – на приятелството или на прецакването? Християните казват: „Помагай на ближния си“. Точно това е правилната стратегия. Но кой е ближния? Това е всеки, с когото имаме допир. Хората, с които контактуваме са само една малка част от цялото човечество. Нормално е ние да играем в коалиция с тези хора срещу останалите.

Стратегията на прецакването е атавизъм останал ни от времето, когато сме живели в пещерите. Когато сме били на малки групи, тогава безсмисленото прецакване е била една съвсем смислена стратегия. Ако се намираш в общество от десетина човека, тогава прецаквайки двама-трима можеш съществено да увеличиш собствените си шансове за оцеляване. Днес живеем в общество състоящо се от милиони и милиарди и прецакването на двама-трима с нищо не би ти помогнало. Единственото което ще направиш е да си създадеш проблеми, защото се очаква прецаканите да ти го върнат.

Ако видим човек да се дави в реката, дали да му помогнем? Определено да. Това е ближният. Щом ние сме тези, които сме близо до него и можем да му помогнем, значи сме си ближни. Разбира се, помагайки на един ние неминуемо прецакваме друг. Този, който ще извадим от реката, ще изяде на някого храната, на друг ще му открадне гаджето, но живота е едно състезание, а този човек е от нашия отбор. Ние сме му помогнали и очакваме от него да ни се отблагодари за добрината. Е, ако познавате човека, който се дави и много добре знаете, че той е един черен неблагодарник, заради когото не си струва да си мокрите дрехите, то тогава оставете го. Няма смисъл да се помага на неблагодарници.

Това, че даваме приоритет на помощта не значи че напълно отричаме прецакването като начин на живот. Нормално е, когато някой ни е прецакал, ние да му го върнем, иначе защо хората биха ни помагали, ако ние не правим разлика между добро и зло.

Да прецакаш някого не значи непременно да му прережеш гръкляна, докато спи. Може просто да го излъжеш за дребна сума пари, да му вържеш тенекия и да го оставиш да те чака в студа или да откажеш да го запознаеш с онази блондинка, която има толкова добро сърце, че досега на никого не е отказала. Когато прецакваш някого може да го правиш, за да се облагодетелстваш, например като му свиеш портфейла или просто да му направиш мръсотия без ти да имаш някаква непосредствена полза от това.