Веднага след вегетарианеца Гочо попадна на поредния идеалист. Това беше една защитничка на правата на животните, която искаше да скопи всички бездомни псета. И тя като вегетарианеца искаше да избие животните и вярваше, че го прави за тяхно добро.

Всъщност, единодушното мнение на всички беше, че мястото на бездомните кучета не е на улицата и че въпросът трябва да се реши с тоталното унищожаване на тяхната популация. До тук беше с единодушието. Стигнеше ли се до въпросът как да бъде унищожена популацията, започваха споровете. Според защитниците на животните най-хуманният начин да се избие една популация е чрез стерилизация. Те вярваха, че кучето иска да живее в едно общество, в което първо няма да има малки кутрета, а после няма да има и млади псета, където накрая ще останат само стари и грохнали помияри, които ще измират един след друг от старост. Те вярваха, че кучето иска да види тъжния край на цялата кучешка популация и да умре последно чак когато е загубило всичките си четирикраки приятели. През ум не им минаваше, че кучето може да предпочита да си отиде преди да е станало свидетел на цялата тази трагедия.

Защитничката на животните беше една обикновена стара мома, която търсеше към кого да насочи своя майчински инстинкт. След като нямаше деца, които да обича, тя беше избрала да обича кучетата. Вярно е, че тази нейна обич беше малко странна и извратена, но такава е любовта на идеалистите.

Защитничката на животните видя Гочо и го погледна с един поглед, който казваше: „Дали да не взема и теб да те скопя?“ Той усети този поглед и побърза да се отдалечи.

Гочо стигна до края на улицата, където се намира една от трите градинки останали след уплътняването на града. Тази градинка е по-специална, защото тя е единствената със свободен достъп, където всеки може да влезе и да й се порадва. Мястото не се отличаваше със сложен ландшафтен дизайн. Всъщност, градинката представляваше купчината камъни и строителни отпадъци.

Как софиянци се сдобиха с този прекрасен парк? Неговата история е съвсем обикновена. На времето на това място стоеше църква. Уви, на тази църква определено не й вървеше, защото минеше се не мине известно време и някой я взривяваше. Наскоро пак я бяха взривили. Официалната версия беше, че за това са виновни ислямските фундаменталисти, но всъщност извършителите на това деяние бяха поповете, които искаха да освободят терена, за да го шитнат за строеж на банка. Защо тогава мястото не е застроено и защо вместо тук да се издига една модерна банка има само купчина строителни отпадъци? Ами, веднага след като църквата беше взривена, хората започнаха да събират дарения за построяването на нов храм. Събраха се пари за поне десет църкви, а хората продължаваха да дават още и още. Оказа се, че е много по-изгодно мястото да седи празно и да се събират дарения за нова църква, отколкото терена да бъде шитнат за строителството на банка. Затова поповете запазиха градинката и сега Гочо може да се възползва и да влезе вътре. Той се покатери върху руините на църквата и седна върху един свободен камък. Беше доста населено, защото както казахме това е единствената градинка със свободен достъп и много са хората които искат да й се порадват. Въпреки многото хора, мястото беше приятно. Вярно дървета нямаше, но между руините беше израсъл по някой и друг бурен или трън. Пейки също нямаше, но отломките от старата църква бяха много удобни за сядане.

Гочо поседя малко, но реши, че трябва да върви, защото за вечерта се беше уговорил със съучениците си да се срещнат в бара, който се намираше в мазето на техния блок.

След един час разходка по Пъпната връв Гочо стигна до мястото където беше паркирал джипа си. Тогава той видя, че предната му гума е спусната. На чистачките някой беше закачил бележка, но която с разкривени печатни букви беше написано: „Хей тъпоглавецо, Следващият път внимавай къде паркираш!“ Отдолу на бележката имаше подпис „Съпротивата“

Мислите, че Гочо се е ядосал или натъжил. Нищо подобно, той беше невероятно щастлив. „Съпротивата е жива! – ликуваше той. – Момчетата не спят, а действат. Браво!“

С приповдигнато настроение Гочо извади една ръчна помпа, с която и велосипед не можеш да напомпаш, а камо ли джип. След час яко помпане той оправи гумата и тръгна към дома, а след още два часа висене в задръстванията той се прибра.