Още от книгата. Първият абзац се повтаря, за което се извинявам.

_________________________

От Дома на Културата Гочо продължи пътя си по улица Витошка. Това беше единствената пешеходна улица в града или поне се водеше за такава. В София под пешеходна улица се разбираше нещо средно между паркинг и бит пазар. Доцента пълзеше под коли и се промъкваше през дупките, които съпротивата беше пробила в пешеходните огради. Гочо не си спомняше в София някога да е имало пешеходна улица, но си спомняше времето, когато в България имаше други градове освен София и в тези други градове имаше истински пешеходни улици. Това бяха отдавна отминали времена, преди съвета да започне програмата за унищожението на българите.

На ъгъла седеше един просяк и жално хленчеше:
– Моля ви, помогнете! От три дена не съм ял.

Едно момиче се спря, бръкна в чантичката си, извади някакви стотинки, които очевидно й бяха последните и ги даде на просяка. Тази случка така трогна Гочо, че той се обърна към момичето и й каза:
– Извинете, виждам че имате добро сърце. Аз от три дена не съм правил секс. Бихте ли помогнала и на мен?

Момичето не отговори, а го подмина като пътна табела, макар че Гочо по размери приличаше по-скоро на билборд.

Доцента въздъхна и понечи да продължи, но в този момент се чуха изстрели. Без да се замисля, той се просна по очи на паважа. По принцип, престрелките по Витошка бяха нещо обичайно, защото тази улица е граница между трето и четвърто районно управление на полицията, а тези две управления непрекъснато спореха за контрола на наркотиците и проституцията. Този път причината за пукотевица беше различна. Това не беше престрелка, а заря.

Гочо разбра грешката си, благодарение на това че на младини той е бил в казармата, където веднъж дори му дадоха да стреля с пушка. Все пак, не беше лесно човек да различи фойерверките от престрелка, защото светлините на зарята бяха високо над облаците от сог и дим и не се виждаха долу от паважа на Витошка.

Зарята беше по случай рождения ден на Катето и беше поръчана от ректора. В момента те двамата летят с частния му самолет над софийската мизерия и се радват на светлините на фойерверките. Така е, на времето заря имаше само по случаи националните празници на страната, а сега всеки който има пари може да си направи частна заря. По-рано фойерверките гърмяха, когато беше празник за всички, а днес е празник само за тези които чукат Катето. Това действително не са малко хора, но недостатъчно, за да бъде обявен рождения ден на Катето за национален празник.

Гочо стана, изтупа прахта от дрехите си и продължи. Тогава на улицата той видя един гаден вегетарианец ...

***
***