– А, Деси, ти не разбираш ли, че кравата не произвежда въглерод. Всичко, което излиза отзад, първо е влязло отпред. По тази логика може да поискате забрана на южния вятър. Вятърът носи много повече въглероден двуокис отколкото изхвърлят кравите и автомобилите взети заедно.

Явно, Гочо не трябваше да си отваря устата, защото неговото изказване предизвика бурна реакция от страна на асистент Тричкова. Тя го заля с куп научни и псевдонаучни аргументи, които доказваха, че вегетарианството ще спаси света, а кравите трябва да се избият, защото пърдят. Гочо си помисли, че по тази логика трябва да избият и вегетарианците, защото и те попръцкват повече отколкото трябва, но предпочете този път да си замълчи. Доцента реши да подходи по-дипломатично и се опита да се измъкне:
– Съжалявам Деси, бързам за лекция и сега нямам време да спорим. Може би някой друг път.
– Добре де, няма да те задържам – не се отказваше асистент Тричкова. – Драсни тук само един подпис, а когато имаш време ще ти обясня по-подробно за вредата от тези ужасни животни.
– Деси, аз от години пиша само на компютър и напълно съм отвикнал от писането на ръка. Ще ми е трудно да напиша каквото и да е, дори и името си.
– Гочо, всички ние знаем, че ти не си особено грамотен – успокои го Деси. – Просто сложи тук едно кръстче, това ще е напълно достатъчно.

Гочо си припомни последния случай когато Деси събираше подписи за изсичането на тропическата гора. Тогава тя обясняваше:
– Оказа се, че тропическата гора не поглъща въглероден двуокис. По-точно, колкото погълне, толкова и отделя. Тоест, тази гора е напълно ненужна. Ако горите се изсекат и на тяхно място се засеят селскостопански култури за производство на биогорива, то така ще се поглъща много повече въглерод.

Тогава Гочо се възпротиви, опита се да обясни, че не е важно колко поглъща гората, а колко съхранява и че в гората има много въглерод, докато на голата поляна няма почти никакъв. Тогава Гочо не подписа подписката на Деси, но въпреки това природозащитниците изсякоха горите без окото им да мигне. Сигурно сега и кравите ще избият, нищо че Гочо пак няма да подпише.

Доцента махана с ръка и подмина асистент Тричкова без повече да спори.

Ще се зачудите, какви са тези титли – доцент, асистент? Ама тези хора не са ли станали професори? Всъщност, станали са. През 2009 беше приет закон, според който всеки пълнолетен български гражданин автоматично става професор. Мъдреците не обичаха интелигенцията и се чудеха как да им вземат титлите. Беше дразнещо някакъв си чичо със скъсани сандали да се смята за нещо повече от шефа на мафията, само и само защото имал някаква си титла. Въпреки всичко, нямаше как да се премахнат научните титли, защото селяндурите държаха много на това и си мислеха, че щом някой си е професор, то това значи нещо. Затова Съвета реши да постъпи с титлите на професорите, така както Кромуел е постъпил с титлите на благородниците. Вместо да премахват научните титли, те приеха закон, според който всички стават професори. По същият начин е подходил и Кромуел като е приел декрет, според който всеки англичанин става благородник.

В Университета законът за всеобщото опрофесоряване не се ползваше с особена популярност и затова доцент Гочев и асистент Тричкова предпочитаха да използват старите си титли, получени преди приемането на този безумен закон. Освен това през 2010 доцент беше много повече от професор, защото доцентите бяха малко, а професори имаше колкото щеш.

***

Гочо продължи по коридора към лекционната си зала. В коридора той срещна Катето, любовницата на ректора. Тази среща не остави доцента безразличен, защото тя беше облечена в полупрозрачна блуза, под която не носеше нищо. Бяха изминали 120 години откакто човечеството беше открило сутиена, но това откритие, някак си още не беше достигнало до Катето. Интересно, в България жените с истински гърди, обикновено ги крият и на никого не ги показват, а тези със силиконовите импланти държат да покажат на всички, за какво са си дали парите. Същото беше и при мъжете. Тези които имаха истински крака обикновено носеха дълъг панталон, а тези с дървените протези, обуваха ярки шорти и демонстрираха навсякъде това че имат привилегията да са инвалиди. Това беше свързано с новото европейско отношение към хората с недостатъци. През 2010 в България всеки уважаващ се гражданин си беше извадил тапия за инвалид и получаваше инвалидна пенсия, а тези които нямаха такава тапия ги смятаха за абсолютни абдали. Такава тапия се взимаше с връзки или срещу малък подкуп даден на правилното място. Хората носеха на ревера си значки, които удостоверяваха, че те са инвалиди, а не абдали и много се гордееха с това.