– Бедните и богатите трябва да плащат едни и същи данъци! – пенявеше се Гочо. – Вместо бедните да плащат 60%, а богатите само 10%, трябва да се разпредели данъчната тежест по равно и всички да плащат по 35%.
– Но така богатите биха плащали много повече от бедните, защото 35% за богатия са много повече отколкото за бедния – протестираше професор Тричко.
– Да, но от друга страна на богатите ще им остават много повече пари отколкото остават на бедните, защото 65% от доходите на богатия са много повече от 65% от доходите на бедния.
– Доцент Гочев, тези неща не са във Вашата компетентност. Не е справедливо богатия да плаща повече само защото е богат. Да вземем като пример такса смет. Бедния прави боклук колкото богатия, та дори и повече от него. Защо бедния да плаща по-малко от богатия?
– Трябва да има известна социална справедливост – настояваше Гочо. – На времето в Румъния даваха тоалетна хартия само на тези, които представят бележка, че са яли. Тоест, колкото повече ядеш, толкова повече цапаш.
– Доцент Гочев, не разбирате ли, че колкото пари струва изхвърлянето на сметта на богатите токова пари струва и сметта на бедните.
– Не е така – упорстваше Гочо. – На богатите трябва да им изхвърляме сметта всеки ден, за да не им мирише, а за бедните е достатъчно колата да минава веднъж в месеца. На тях нека да им мирише, те са свикнали! Освен това богатите искат нови и красиви кофи за боклук. Искат не само да се изхвърли сметта, но и да се помете около кофата, докато бедните нямат такива претенции. Затова, според мен, нищо не пречи богатият да плаща повече от бедния!
– Добре, доцент Гочев. Ами здравното осигуряване. Бедните са много по-болни от богатите. Защо те да плащат по-малко за здраве, след като боледуват много повече.
– Въобще не е редно бедни и богати да получават еднакво здравно осигуряване – продължаваше да упорства Гочо. – За богатите трябва да уредим младички мед сестри със силиконови цици, а за най-богатите, сестри с истински цици!
– А какво ще правим с най-бедните? – поинтересува се професора.
– На тях ще им пуснем медицинските сестри дето ни ги върнаха от Либия, – каза Гочо който не обичаше особено много бедняците, нищо че беше един от тях.
– Добре, доцент Гочев, но вие с вашите неокомунистически идеи ще накарате богатите да плащат повече пенсионно осигуряване от бедните и това ще разруши социалната справедливост сред пенсионерите. Вместо всички пенсионери да получават еднакви пенсии и да се чувстват като братя, Вие ще ги разделите на бедни и богати. Така те ще получават различни пенсии, защото бедните са плащали малко, а богатите много.

Така си спореха двамата изкуфели дъртаци. Не че някой се интересуваше от това какво мислят те по въпроса.

Гочо и професор Тричко работеха заедно от близо тридесет години, но си говореха на Вие, защото професора признаваше само учтивата форма. Той говореше на Вие с всички, включая и със съпругата си. Навремето Гочо се чудеше как в английския език е изчезнала фамилиарната форма, но като започна да работи с професор Тричко успя да си обясни този феномен. Въпреки това, двамата се познаваха доста отдавна и разговора всъщност беше доста фамилиарен.

– За съжаление, доцент Гочев, днес не мога да ви помогна за попълването на данъчната декларация, защото бързам за събрание на еколозите против ядрената енергия. Знаете ли, искат да построят ядрени електроцентрали и да попречат на нашите планове за получаване на енергия от вятър и мъгла. Ние трябва да се борим против ядрената енергия, защото тя е много по-евтина и не отделя въглероден двуокис, което обезсмисля всичките ни инициативи посветени на борбата против глобалното затопляне. Ако не спрем ядрените централи, утре могат да се появят дори и термоядрени, а това ще е краят на нашето екологично движение.
– Че какъв проблем намирате в термоядрените централи? – попита Гочо, който беше аполитичен и не разбираше високите цели на екологично движение.

– Но как не разбирате, доцент Гочев. Срещу ядрените централи можем да протестираме и да плашим хората с тяхната радиоактивност, а срещу термоядрените няма да има какво да кажем. Ако няма протести, няма да има и екологично движение. Ако спре движението, ще спре и финансирането от страна на петролните компании, а ако спре това финансиране, ние ще останем на университетските си заплати и ще умрем от глад. Затова, извинете ме но събранието на еколозите в момента е най-важното за мен. За данъчната декларация минете утре, само имайте предвид че утре може и да не се учи.
– Може да не се учи! Защо? – попита Гочо, на когото му беше писнало да го изненадват с подобни съобщения в последния момент.
– Има една директива на европейския конвент, според която тринадесети е препоръчително да бъде почивен ден. Хората били суеверни и очаквали на тази дата нещо лошо да се случи, а това повишавало процента на трудовите злополуки.
– Утре е 13 януари. Значи няма да се учи – заключи Гочо.
– Не е толкова просто – усмихна се професор Тричко. – Директивата е препоръчителна, а не е задължителна. За да разберем дали ще се учи трябва да изчакаме нашия ректор да издаде специална заповед по този въпрос.
– И кога този тъпак ще благоволи да издаде въпросната заповед? – попита Гочо, който не изпитваше особена любов към ректора.
– Нашият ректор е историк, а не футуролог – обясни професор Тричко. – Той може да ни каже дали се е учило на 13 януари 1910, но не знае дали ще се учи утре. Ще го разбере когато това утре стане история. Тоест, заповедта ще излезе утре.

Гочо не каза нищо, само изсумтя недоволно и излезе от кабинета на професора.

***
***

Дойде време за Гочовата лекция по Необикновени Диференциални Уравнения. Той влезе в аудиторията, отвори уста и понечи да поведе студентите на пътешествие в приказния свят на математиката, но нещо го спря. Той се огледа и недоволно замълча. Аудиторията беше празна. Гочо беше свикнал когато преподава, вътре да има по двама-трима дремещи студенти, но досега никога не беше му се случвало да не дойде никой. Да беше дошъл поне един! Уви, аудиторията беше абсолютно празна. Никой не беше пожелал да дойде и да почерпи от Гочовата мъдрост. Той се замисли дали да не прочете лекцията си, въпреки всичко, но осъзна колко абсурдно би било това. Гочо въздъхна и неохотно си тръгна.

След като си беше платил кабелната телевизия му бяха останали 7 евро и сега на Гочо му се искаше да похарчи част от тези пари, за да си вдигне настроението. Пиеше му се кафе, но уви университетската лавката вече я нямаше. Ще се зачудите как може да има университет без лавка, но това беше част от плана на мъдреците да затрият Университета.

Маман не искаше в България да има висше образование, защото българите се смятат за много умни дори и когато нямат никакво образование, а като станат висшисти, вече не можеш да им затвориш устата.

За да унищожат Университета мъдреците решиха да затворят университетската библиотека. Това не помогна, защото в тази библиотека не ходеше никой и никой така и не разбра, че нея вече я няма. Маман се чудеше къде е сърцето на Университета, кой е жизнено важният орган, без който алмаматер ще загине. Затвориха и Интернет клуба, но това също не помогна. Тогава Маман реши да посегне към нещо по-съществено и затвори тоалетните. Това създаде доста проблеми, но Университета отново оцеля. Тук-таме се виждаше как някой студент се облекчава в някой ъгъл, но това беше единственото неудобство. Накрая Маман затвори лавката и този път Университета окончателно загина. Е, имаше тъпаци като Гочо, които продължаваха да ходят там, но по-важното беше че студентите изчезнаха.

Лавка нямаше. Гочо имаше една друга естествена нужда, но тоалетна също нямаше. Затова той вместо да се глези с харченето на пари предпочете да върне част от дълговете, с които тежеше на колегите си. След като успокои двама от най-настойчивите си кредитори Гочо остана без пукната пара, което си е неговото обичайно състояние.

Той нямаше повече работа в Университета и затова с бавни стъпки се запъти обратно към дома си в Обеля.