Характерна особеност на Съвета е, че те в името на антифашизма, осъществяват идеите на Хитлер. Може би най-гадната от тези идеи е концепцията за безболезнено убиване. В древността се е смятало, че когато убиваш трябва да го правиш смело и достойно. Смятало се е, че не можеш да прережеш гръкляна на спящ човек. Това би било за признак на подлост и страх. Според старите разбирания, трябвало е първо да хвърлиш ръкавица и да извикаш противника си на дуел и след това да го заколиш гледайки го в очите. На времето се е смятало, че когато убиваш някого, той има право да разбере, че умира. Нацистите променят този подход и възприемат принципа на безболезненото убийство. Във връзка с това те въвеждат газовите камери. Влизат вътре бедните и нищо неподозиращи хорица, като си мислят, че отиват на баня. Още преди да са се усетили, са се нагълтали с газ и са предали богу дух. Фашистите са смятали този начин за убиване за особено хуманен.

Днес газовите камери не само, че не са забранени, но дори са станали абсолютно задължителни. През 2010 ако искаш да заколиш пиле не може просто да му отрежеш главата, а трябва да го убиеш безболезнено по нацистки. Трябва първо да го сложиш в газова камера, където да го упоиш с някой нацистки газ и чак тогава можеш да му резнеш гръцмуля. Мъдреците казваха, че е много важно пилето да не разбере, че умира, за да не се отдели в кръвта му някой вреден хормон. Стресираното пиле произвежда адреналин и други хормони на живота и когато селяндурите ядат такова пиле, те могат да почувстват тези хормони и да разберат, че живеят, което е крайно нежелателно.

Бялата нацистка светлина също беше станала абсолютно задължително. Група антифашисти се опитаха да се противопоставят и започнаха нелегално да разпространяват крушки с волфрамова жичка, които светеха с топла антифашистка светлина, но тайните служби се мобилизираха и разбиха тази диверсионна група. По този начин, бялата нацистка светлина победи и сега тя се лее отвсякъде.

***

Първата работа на Гочо беше да отиде до кабинета на своя научен ръководител професор Тричко.

– Здравейте господин професоре – поздрави Гочо. – Тези дни трябва да подам данъчната си декларация. Искам да Ви помоля, ако можете да ми помогне при попълването на този безумен документ.
– Доцент Гочев – смъмри го професора. – За толкова години, не се ли научихте една обикновена данъчна декларация да напишете!

Ще си кажете: "Какво толкова, не може ли Гочо сам да попълни една проста декларация." Не е точно така. В България, данъчното законодателство е толкова сложно, че за да си попълниш декларацията не е достатъчно да си доцент по математика. За целта трябва най-малкото да си професор. Затова Гочо се бърна за съдействие към професор Тричко.

В България се плащат стотици данъци и такси. Някои се изчисляват на годишна база, а други на месечна. Най-досадни бяха данъците дето се смятат за всеки месец по отделно. Всеки месец трябва да сметнеш колко точно пари си получил, защото от това ти зависи данъка. Ако искаш да спестиш някой лев, нещата стават още по-сложни, защото тогава трябва да прехвърлиш всичките си доходи в един единствен месец. В заводите, за да икономисат от данъци, всеки месец плащаха само на един работник. За работниците беше проблем да получават заплата само веднъж в годината, но взимайки всичките си пари на куп, те си спестяваха повечето данъци.

Добре, че Гочо нямаше никакви доходи, иначе и професор Тричко нямаше да се справи с попълването на данъчната му декларация. Освен това, наскоро бяха въвели плоския данък и сега попълването на декларациите беше малко по-просто.

В България бедните плащаха много повече данъци от богатите и затова когато въведоха плоския данък бедняците като Гочо много се зарадваха, защото си помислиха, че отсега нататък бедни и богати ще плащат еднакво. Уви, стана тъкмо обратното. Бедните започнаха да плащат още повече, а богатите още по-малко. Ще попитате: "Ами защо? Нали данъкът е плосък?" Да, но се оказа, че плосък ще е само данъка, който се плаща и от бедни и от богати, а останалите данъци които са само за бедни пак ще се плащат само от бедните. По този начин, богатия който получава един милион на месец плаща 10%, а бедния с неговите 100 лева плаща 60%. Разбира се, монетаристите веднага заявиха, че това не е справедливо, защото богатия плаща цели 100 хиляди, а бедния само някакви си мизерни 60 лева. Всъщност, това не е точно така, защото не е важно колко плащаш, а колко ти остава след като си платил. На бедния му оставаха 40 лева, а на богатия цели 900 хиляди.

Ще кажете, че сметката не е точна, защото богатия освен плоския си данък плаща още и данъците за бедни. Тоест, от неговите 900 хиляди трябва да извадим още петдесет-шейсет лева пенсионно, здравно и противопожарно осигуряване, данък полицейска закрила, такса пътища, такса телевизия и такса смет. Да, така е, богатите плащат и данъците, които са само за бедни, но ако извадим петдесет-шейсет лева от 900 хиляди ще получим 899 хиляди и нещо. Тоест, нека да не издребняваме, защото петдесет-шейсет лева са малко пари и защото богатите обикновено и тях не ги плащат. Например данък ДДС. Богатите не го плащат, защото те си имат фирми и когато искат да си купят нещо го купуват за фирмата, а не за себе си. По този начин богатият не плаща ДДС, докато бедният си го плаща като поп.

Гочо и професор Тричко обичаха да спорят по този въпрос.